Читать «Шанхайска афера» онлайн - страница 6

— Веднъж щом получат парите, ще ги убият — каза Дулич.

— Не можеш да си сигурен — отвърна Маргарт.

— Нашият човек със сигурност ще бъде мъртъв към онзи момент — хладнокръвно продължи Дулич, — освен ако не го ликвидират още преди това. Единствената ни надежда е, че като американски гражданин засега той е по-ценен за тях жив.

— А защо им е въобще да го убиват? — попита Маргарт.

— Със задържането му поемат твърде голяма отговорност. Ако това са хора от групировката „Триад“ — а предполагаме, че са точно такива — те знаят какво ще им се случи, ако някой разбере, че са отвлекли wai guo ren. Не си струва рискът.

— Господи!

Мисията беше изпълнена. Дулич някак си се примири с възможната човешка жертва, а Маргарт бе силно пребледнял.

— Искат откупа на осми този месец, така че вече сме назад с времето — продължи Дулич.

— Обикновено отлагат със седмици или дори с месеци получаването на парите… Съкратеният срок е доста обезпокоителен — отбеляза Праймър.

— На осми е първият ден на Националния празник — продължи Дулич, — който тази година съвпада с Есенния фестивал… Доста интересен избор на дата — заключи той и остави бележката с искането за откуп на масичката пред себе си.

— От твоята уста това звучи толкова нормално… — отбеляза Маргарт.

— Де да беше! — отвърна Праймър. — ДНК пробите, съкратеният срок за отговор… Това в никакъв случай не е нормално.

Дулич реши да се престраши и да зададе въпроса, който Праймър старателно отбягваше:

— Кое е по-важно за „Бертолд Груп“? Данните, събрани от Лу, или животът на самия Лу?

— Това е ужасен въпрос — намръщи се Маргарт.

— А това не е отговор — отбеляза Дулич, с което накара шефа си да се почувства още по-неудобно.

— Господин Дулич иска да каже само, че е важно да изясните целите и приоритетите си — намеси се Праймър.

— Няма да те лъжа — започна Маргарт, — данните за нашите поощрения, събрани от Лу, могат да бъдат изключително вредни за компанията, както и лично за мен.

— Имате предвид двамата австралийци, които наскоро получиха присъди от дванадесет години в китайски затвор за подобни „поощрения“, нали? — поинтересува се Дулич.

— Случаят привлече вниманието ни — призна Маргарт.

Всъщност този случай беше потресъл цялата дипломатическа общност. Подкупите, предплатите, „поощренията“ бяха все неща, характерни за договарянето и сключването на сделки в Китай. Правителството бе посветило почти цяло десетилетие, за да работи за изкореняването на корупцията сред хората от властта, но посягането на частния сектор и вкарването в затвора на чуждестранни бизнесмени досега бе изглеждало малко вероятно, дори невъзможно.

— Алън — намеси се Праймър, — помни, че ние сме твоите хора във всичко това. Не сме тук, за да те съдим, а само за да свършим работата. И то тази, която ти ни възлагаш. Това означава да се определят приоритетите. В случай че документите са по-важни, така да бъде! Ние също рискуваме един от хората си и той е нашият приоритет, така че и за миг не си помисляй, че ще го зарежем там. Относно подхода ни при извеждането на господин Лу, ще се съобразим с приоритетите и нуждите на „Бертолд Груп“ и с тези, определени от теб.