Читать «Шанхайска афера» онлайн - страница 28

— Слушай, майко, аз не съм детектив. Счетоводител съм. Работя по граждански договори. И моля те, не споменавай имена по телефона… — прошепна забързано Грейс, прикривайки слушалката с ръка, след което добави по-свободно: — Не трябва да говориш за неща, които самата ти не си видяла. Подобни заблуди могат да бъдат опасни. Чуваш ли ме, майко? Опасни! Мисли внимателно за семейството си — настоя Грейс.

Позоваването на женското чувство за закрила на семейството бе единственият начин да вразуми майка си, макар че Грейс не желаеше твърде често да прибягва до тази мярка.

— Ех, ако можеше да помогнеш на малкия брат на приятелката си — започна отново майка й. — Бедното момче, трябва да си взема лекарството. Майка му се поболя от притеснение, въпреки че на празненството ми се стори, че той е добре.

Преди години Грейс бе научила за епилепсията на Еди от по-големия му брат, но беше забравила за това и въобще не предполагаше, че той се нуждае от всекидневно лечение.

— Какво празненство? — попита тя.

— На майка му, на Лу Ли. Празнувахме четвъртата година на заека!

— И Еди е бил на празника?

— Разбира се, както и аз.

— Кой ден беше това? — попита Грейс.

— На двадесет и втори септември.

— Сигурна ли си? — попита тя.

Лу беше оставил съобщението на гласовата й поща в петък.

— Да не би да не ме познаваш? Сигурна съм, както съм сигурна в срама, който носиш на баща си с това, че не прие годежа, дето ти беше осигурил — изтъкна майка й, която никога не пропускаше да сипе сол в раната. — Семействата ни се събраха за рождения ден на Лу Ли.

— И Еди е бил там с вас?

— Да не би да се съмняваш в думите на собствената си майка?

— Ще ти се обадя по-късно — отвърна Грейс и затвори.

Петък, 24-и… Почувства се страшно виновна, че така и не бе отговорила на онова съобщение.

Не се беше сетила за здравословното състояние на Едуард Лу, когато го бе препоръчала да започне работа с „Бертолд Груп“. Новината я изненада не по-малко от това, че майка й знаеше за пристигането й в Шанхай. Грейс знаеше за епилепсията от по-големия брат на Еди, Джиан Лу, с когото беше излизала известно време — всъщност връзката им бе започнала още в гимназията и бе продължила шест години след това, докато семейството му оповести, че е уреден годеж с друга жена. Тогава Грейс напусна Шанхай, присъедини се към армията и през следващите две години прекъсна всякакви връзки с родителите си. Сега все още не говореше с баща си, а от време на време се чуваше само с майка си, и то когато татко й не беше вкъщи.

Едуард Лу бе черната овца в семейството. Беше студент по филмово изкуство и тарикат, който се опитваше да продава лед на ескимосите. Той дълго време бе притискал баща си да инвестира във филмовия му проект, а това изсмука всички спестявания на фамилията и ги доведе до банкрут, така че хората нямаха очи да се покажат пред близките си — това бе най-големият срам, който можеше да сполети някого.

Грейс бе запозната със ситуацията от майка си и бе опитала да използва някои от приятелите си в Лос Анджелис, за да пробута сценария на Лу в Холивуд, но за съжаление не можа. Вторият й и по-успешен опит бе това, че уговори Лу да започне работа в „Бертолд Груп“. Беше го направила не толкова заради Еди, колкото поради факта, че все още имаше чувства към брат му и се надяваше по този начин да поднови контактите си с него — надежда, която засега оставаше безплодна.