Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 5

Той гласеше: Пусни телевизора.

Пусни... ?

Елиза вдигна поглед от телефона сериозно обезпокоена. Защо? Какво искаха да види по телевизията? Та тя дори нямаше телевизор! Гейбриъл я наблюдаваше напрегнато и погледите им се срещнаха в мига, когато чуха първия писък. Елиза едва не излезе от кожата си, скачайки от стола. Някъде отвън се разнесе продължителен, нечленоразделен вик. Или пък беше отвътре? Чуваше се високо. Идваше от сградата. Я чакай! Ето още един. Какво ставаше, по дяволите?! Хората крещяха в... шок? От радост? От ужас? После телефонът на Гейбриъл също взе да вибрира и пред очите на Елиза започна да се ниже цяла поредица от съобщения - бззз бззз бззз бззз бззз. Този път от различни приятели, включително Тадж от Лондон и Катрин, която се занимаваше с теренно проучване в Южна Африка. Думите бяха различни, но всички образуваха вариации на едно и също смущаващо настояване: Пусни телевизора.

Гледаш ли това?

Събуди се. Телевизорът. Още сега.

До най-последното. Онова, от което на Елиза u се прищя да се свие в зародишна поза и да престане да съществува.

Върни се у дома, гласеше то. Ние ти прощаваме.

2. Пришествието

Появиха се в петък посред бял ден в небето над Узбекистан и първо ги забелязаха в Самарканд, град по стария Път на коприната, а от там новината плъзна по всички телевизионни канали, отразяващи... Посетителите.

Ангелите.

Строени в безупречните редици на техните фаланги^⁴*, те лесно можеха да бъдат преброени. Двайсет отряда от по петдесет: хиляда. Хиляда ангела. Понесоха се на запад; летяха толкова ниско над земята, че хората, струпани по покривите и шосетата, можеха ясно да различат падащата на меки гънки бяла коприна на знамената и да чуят трелите и тремолото на арфите.

Арфи.

Световният новинарски поток направо пощуря. По цялото земно кълбо радио-и телевизионните канали анонсираха новината: останали без дъх, говорителите се втурваха към камерите без какъвто и да е предварителен сценарий. Потрес, ужас. Очите, окръглени като монети, гласовете, високи и странни. Навсякъде телефоните първо започнаха да звънят, а после внезапно замлъкнаха в последвалото грандиозно глобално затишие, защото предавателните кули на клетъчната мрежа се претовариха и излязоха от строя. Тази сънна тишина пробуди света. Интернет връзката засече. Хората взеха да търсят други хора. Улиците се изпълниха с народ. Гласовете се сляха и взеха да се надпреварват едни с други, извисяваха се и заглъхваха. Имаше публични скандали. Песни. Размирици.

Смърт.

Но имаше и раждане. Бебетата, появили се по време на Пришествието, бяха наречени „херувимчета“ от учените глави в радиото, които носеха отговорност и за слуха, че всички новородени имали белег с формата на перо по малките си телца. Това не беше истина, но въпреки това щяха зорко да следят всяко едно от тези деца за какъвто и да е признак на божествени или чародейни способности.

От този ден нататък - девети август - времето рязко се разполови на „преди“ и „след“ и никой никога нямаше да забрави къде точно се е намирал, когато „това“ започна.