Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 78

— Не. Обичам книгите, но… един м-майстер трябва да е лечител, а от к-кръвта ми призлява. — Аз съм Сам Плашливеца, не съм Сам Убиеца.

— Страх те е? От какво? От мъмренето на старци? Сам, ти видя онези изчадия, когато се изсипаха на Юмрука, порой от оживели мъртъвци с черни ръце и светлосини очи. Уби Друг.

— Беше д-д-драконовото стъкло, не бях аз.

— Млъкни — сопна се Джон. След Джили нямаше да търпи сълзите на дебелия младеж. — Ти лъга и заговорничи, за да ме направиш лорд-командир. Ще ми се подчиниш! Ще отидеш в Цитаделата и ще изковеш верига, и ако трябва да режеш трупове — ще режеш. В Староград поне труповете няма да възразят.

— Милорд, моят б-б-баща, лорд Рандил, той, той, той… животът на един майстер е живот в робство. Никой син на дома Тарли никога няма да носи верига. Мъжете на Рогов хълм не се кланят и не раболепничат на дребни лордове. Джон, не мога да наруша волята на баща ми.

„Убий момчето — помисли Джон. — Момчето в теб, момчето в него. Убий ги и двамата, проклето копеле.“

— Ти нямаш баща. Само братя. Само нас. Животът ти принадлежи на Нощния страж, тъй че иди и натъпчи долните си дрехи в торба, с всичко останало, което държиш да си вземеш за Староград. Тръгваш час преди разсъмване. И още една заповед. От днес нататък няма да се наричаш плашливец. През изтеклата година се изправи срещу повече неща, отколкото повечето мъже за цял живот. Можеш и с Цитаделата да се справиш, но ще го направиш като Заклет брат на Нощния страж. Не мога да ти заповядам да си храбър, но мога да ти заповядам да криеш страховете си. Ти изрече думите, Сам. Помниш ли?

— Аз… ще се опитам.

— Няма да се опиташ. Ще се подчиниш.

— Подчиниш. — Гарванът на Мормон плесна с големите си черни криле.

Сам се оклюма.

— Както заповяда милорд. Зна… знае ли майстер Емон?

— Беше толкова негова идея, колкото и моя. — Джон му отвори вратата. — Никакви сбогувания. Колкото по-малко хора знаят за това, толкова по-добре. Час преди разсъмване, до гробището.

Сам побягна от него също като Джили.

Беше уморен. „Трябва да поспя.“ Беше стоял буден половината нощ, за да рови из карти, да пише писма и крои планове с майстер Емон. Но дори след като легна в тясното си легло, сънят не го споходи лесно. Знаеше какво го очаква и се въртеше неспокойно, докато размисляше над последните думи на майстер Емон.

— Позволете ми да дам на милорд един последен съвет — беше казал старият мъж, — същия съвет, който дадох някога на брат ми, когато се разделихме за сетен път. Беше на трийсет и три, когато Великият съвет го избра да се възкачи на Железния трон. Пораснал мъж, вече със свои синове, но в някои отношения — все още момче. У Ег имаше някаква невинност, доброта, която всички обичахме. „Убий детето в себе си — казах му в деня, в който взех кораб за Вала. — Мъж е нужен, за да управлява. Егон, не Ег. Убий момчето и нека мъжът се роди.“ — Старецът опипа лицето на Джон. — Ти си на половината години на Ег тогава и се боя, че твоето бреме е по-жестоко. Малко радост ще ти носи властта, но мисля, че имаш в себе си силата да направиш каквото трябва. Убий момчето, Джон Сняг. Зимата почти е дошла. Убий момчето и нека мъжът се роди.