Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 43

— По право Зимен хребет трябва да се предаде на сестра ми Санса.

— На лейди Ланистър искаш да кажеш? Толкова ли си нетърпелив да видиш Дяволчето чучнато на стола на баща ти? Гарантирам ти, това няма да стане, докато съм жив, лорд Сняг.

Джон бе достатъчно разумен, за да не настоява повече.

— Ваше величество. Някои твърдят, че възнамерявате да дарите земи на Дрънчащата ризница и магнаря на Денн.

— Кой ти каза това?

Говореше се из цял Черен замък.

— Ако държите да знаете, чух го от Джили.

— Коя е пък тази Джили?

— Кърмачката — намеси се лейди Мелисандра. — Ваше величество й даде свобода да обикаля из замъка.

— Не и да дърдори обаче. Нужна е заради ненките си, не заради езика си. Искам от нея повече мляко и по-малко приказки.

— Черен замък няма нужда от приказливи уста — съгласи се Джон. — Изпращам Джили на юг, със следващия кораб от Източен страж.

Мелисандра опипа рубина на шията си.

— Джили кърми сина на Дала. Жестоко ще е от ваша страна да лишите малкия ни принц от млечния му брат, милорд.

„По-внимателно сега.“

— Само кърмата е общото между тях. Синът на Джили е по-едър и по-здрав. Рита принца, щипе го и го избутва от гърдата. Баща му Крастър е жесток и алчен мъж, а кръвта вода не става.

Кралят се обърка.

— Мислех, че кърмачката е дъщеря на този Крастър.

— И жена, и дъщеря, ваше величество. Крастър се женеше за всичките си дъщери. Момчето на Джили е плод на съюза им.

— Собственият й баща й е направил това дете? — Станис беше потресен. — В такъв случай най-добре да се отървем от нея. Няма да търпя тук такива мерзости. Това не е Кралски чертог.

— Мога да намеря друга кърмачка. Ако няма между диваците, ще помоля от планинските кланове. Дотогава козето мляко би трябвало да е достатъчно за момчето, ако ваше величество благоволи.

— Жалка храна за принц… но по-добре от млякото на курва, да. — Станис забарабани с пръсти по картата. — Я по-добре да се върнем на проблема с тези укрепления.

— Ваше величество — рече Джон с ледена учтивост, — настаних хората ви и ги храних, на скъпа цена за зимните ни складове. Облякох ги, за да не измръзнат.

Станис не отстъпваше.

— Е, да, споделихте с нас солта, свинското и кашата си и ни подхвърлихте няколко черни дрипи да ни държат топло. Дрипи, които диваците щяха да смъкнат от труповете ви, ако не бях дошъл на север.

Джон все едно не го чу.

— Дадох фураж за конете ви, а щом стълбището се довърши, ще ви заема строители да възстановят Нощна крепост. Дори се съгласих да ви позволя да заселите диваци на Дара, който е даден на Нощния страж за вечни времена.

— Предлагаш ми пусти земи и развалини, а ми отказваш замъците, които ми трябват да възнаградя лордовете и знаменосците си.

— Нощният страж е построил тези замъци…

— И Нощният страж ги изостави.

— … за да брани Вала — довърши Джон упорито, — а не за седалища на южняшки лордове. Камъните на тези крепости са споени с кръвта и костите на отдавна мъртвите ми братя. Не мога да ви ги дам.

— Не можеш или не искаш? — Вратните жили на краля се издуха, остри като мечове. — Предложих ти име.

— Имам си име, ваше величество.