Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 40

Джордж Мартин

— Намерих една добра книга за стрелба с лък. — Сам се намръщи. — Да го правиш е по-трудно, отколкото да четеш за него обаче. Излизат ми мазоли.

— Продължавай. Лъкът ти може да ни потрябва на Вала, ако Другите се появят някоя тъмна нощ.

— О, дано да не се появят.

Пред кралския соларий стояха още стражи.

— Никакви оръжия не са разрешени в присъствието на краля, милорд — каза сержантът им. — Ще трябва да взема меча ви. И ножовете ви също.

Нямаше смисъл да възразява, така че им даде оръжията си.

Въздухът в солария бе топъл. Лейди Мелисандра седеше край огъня, рубинът й блещукаше над бялата кожа на гърлото й. Игрит бе целуната от огън. Червената жрица беше огън, а косата й бе кръв и пламък. Станис стоеше зад грубо рендосаната маса, на която се бе хранил Стария мечок. Сега масата бе покрита с голяма карта на Севера, изрисувана върху опърпано парче кожа. Лоена свещ затискаше единия й край, а стоманена ръкавица — другия.

Кралят бе с бричове от агнешка кожа и ватиран жакет, но изглеждаше някак скован и вдървен, все едно носеше ризница и броня. Кожата му беше бледа и набръчкана, брадата — подрязана толкова късо, че изглеждаше нарисувана. От черната му коса бе останал само един полукръг, стигащ до слепоочията. Държеше пергамент със счупен печат от тъмнозелен восък.

Джон коленичи. Кралят го изгледа намръщено и тропна ядосано със свитъка по масата.

— Стани. Кажи ми: коя е Лиана Мормон?

— Една от дъщерите на лейди Мейг, ваше величество. Най-малката. Беше наречена на сестрата на милорд баща ми.

— За да спечели благоволението на милорд баща ти, не се съмнявам. Знам как се играе тази игра. На колко години е това нещастно момиченце?

Джон трябваше да помисли за миг.

— Десет. Или почти на толкова. Може ли да знам с какво е оскърбила ваше величество?

Станис зачете:

— „Мечият остров не познава друг крал освен краля на Севера, чието име е СТАРК.“ Момиче на десет, казваш, а си позволява да мъмри законния си крал. — Късо подстриганата му брада бе като сянка на хлътналите му страни. — Гледай да запазиш тази новина за себе си, лорд Сняг. Кархолд е с мен, само това трябва да знаят хората. Няма да търпя братята ти да приказват как това дете плюе на мен.

— Както заповядате, ваше величество.

Мейг Мормон беше тръгнала на юг с Роб, знаеше Джон. Най-голямата й дъщеря също се бе присъединила към войската на Младия вълк. Дори и двамата да бяха умрели обаче, лейди Мейг имаше други дъщери, някои със свои деца. Бяха ли тръгнали и те с Роб? Лейди Мейг, разбира се, щеше да е оставила поне една от по-големите си дъщери като кастелан. Не разбираше защо Лиана е трябвало да пише на Станис и неволно се запита дали отговорът на момичето щеше да е различен, ако писмото бе подпечатано с вълчище вместо с коронован елен и подписано от Джон Старк, владетел на Зимен хребет. „Твърде късно е за такива опасения. Вече направи избора си.“

— Пратихме две ята гарвани — оплака се кралят, — а не получаваме никакъв отговор освен мълчание и непокорство. Всеки лоялен поданик дължи васална клетва на своя крал. Но всички знаменосци на баща ти са ми обърнали гръб, освен Карстарките. Нима Арнолф Карстарк е единственият мъж на честта в Севера?