Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 67

— Старк! — изрева отново Големия Джон и сега още гласове подхванаха вика. — Старк, Старк, Кралят на Севера! — Вълчището вдигна глава и зави.

Сир Клеос беше пребледнял.

— Кралицата ще чуе вашето послание, ми… ваша милост.

— Добре — каза Роб. — Сир Робин, погрижете се сир Клеос да получи добра храна и чисти дрехи. Ще тръгне утре призори.

— Както заповядате, ваша милост — отвърна сир Робин Ригър.

— Значи приключихме.

Събраните рицари и лордове се поклониха и Роб се обърна да излезе, със Сив вятър до него. Оливар Фрей се понесе напред да отвори вратата. Кейтлин ги последва. Брат й вървеше до нея.

— Добре се справи — каза тя на сина си в галерията, тръгваща от задната страна на залата, — макар че тази работа с вълка беше шегичка, уместна повече за момче, отколкото за крал.

Роб почеса Сив вятър зад ухото.

— Видя ли изражението му, майко? — усмихна се той.

— Видях, че лорд Карстарк излезе.

— Аз също. — Роб вдигна с две ръце короната си и я подаде на Оливар. — Това го прибери в спалнята ми.

— Веднага, ваша милост. — Скуайърът заситни напред.

— Обзалагам се, че и други изпитаха същото като лорд Карстарк — заяви брат й Едмур. — Как можем да говорим за мир, когато Ланистърови се ширят като проказа над бащините ми владения, отмъкват реколтата и избиват хората му? Пак казвам, трябва да тръгнем в марш срещу Харънхъл.

— Липсва ни сила — каза Роб, макар с неохота.

Едмур настоя.

— По-силни ли ставаме, като седим тук? Войската ни се смалява с всеки изминал ден.

— И кой е отговорен за това? — сряза Кейтлин брат си. Тъкмо по настояване на Едмур Роб беше разрешил на речните лордове да напуснат след коронясването му, та всеки да брани своите земи. Сир Марк Пайпър и лорд Карил Ванс бяха първите, които си тръгнаха. Лорд Джонос Бракън ги последва, като се закле, че ще си върне изгорения си и порутен замък и ще погребе мъртвите, а сега и лорд Джейсън Малистър беше обявил намерението си да се върне в седалището си в Морски страж, милостиво все още незасегнат от битките.

— Не можеш да молиш моите речни лордове да бездействат, докато вилнеят из полята им и подлагат на нож хората им — каза сир Едмур, — но лорд Карстарк е северняк. Лошо ще бъде, ако и той ни остави.

— Аз ще говоря с него — каза Роб. — Той изгуби двамата си сина в Шепнещия лес. Кой може да го вини, ако не иска да сключи мир с техните убийци… с убийците на моя баща…

— Повече кръвопролитие няма да върне баща ти при нас, нито синовете на лорд Рикард — каза Кейтлин. — Трябваше да се направи предложение… макар че един по-благоразумен човек можеше да предложи по-сладки условия.

— Малко по-сладки и щях да се задавя. — Брадата на сина й беше пораснала, по-червена от косата с цвят на лешкик. Роб, изглежда, смяташе, че го прави по-свиреп, по-царствен… по-голям. Но с брада или без нея, все пак си беше петнадесетгодишен момък и жадуваше за възмездие не по-малко от Карстарк. Никак не беше лесно да го убеди да направи това предложение, колкото и да беше окаяно.

— Церсей Ланистър никога няма да се съгласи да изтъргува сестрите ти за двама братовчеди. Тя ще иска брат си, знаеш го много добре. — Това му го беше казвала вече, но напоследък откриваше, че кралете не слушат толкова внимателно, колкото синовете.