Читать «Пир за врани» онлайн - страница 507
Джордж Мартин
Когато Сам се поколеба, едната от тези ръце го сграбчи под рамото и рязко го дръпна през вратата.
Стаята беше голяма и кръгла. Книги и свитъци бяха разхвърляни навсякъде, пръснати по масите и струпани на пода на купища от по четири стъпки. Избелели гоблени и дрипави карти покриваха каменните стени. В огнището под медно котле пращеше огън. Каквото и да имаше в котлето, миришеше на изгоряло. Ако не се брояха пламъците, единствената светлина идваше от висока черна свещ в средата на стаята.
Свещта грееше неприятно ярко. Нещо странно имаше в нея. Пламъкът не примигваше, не трепна дори когато архимайстер Марвин затръшна вратата толкова силно, че листовете на близката маса се разхвърчаха. Светлината също така правеше нещо странно и с цветовете. Бялото беше бяло като току-що навалял сняг, жълтото блестеше като злато, червеното биеше на пламък, но сенките бяха толкова тъмни, че приличаха на дупки в света. Сам неволно зяпна. Самата свещ бе три стъпки висока и тънка като меч, назъбена и усукана, и лъщеше черна.
— Това да не е?…
— … обсидиан — отвърна другият мъж в стаята, блед, дебел, с меко като тесто лице младеж със закръглени рамене, меки длани, близко разположени очи и петна от храна по робата.
— Наречи го драконово стъкло. — Архимайстерът погледна към свещта. — Гори, но не изгаря.
— Какво подхранва пламъка? — попита Сам.
— Какво храни драконовия пламък? — Марвин се настани на едно от трикраките столчета. — Цялата валирианска магия е вкоренена в кръв и огън. Магьосниците на Фрийхолд са можели да виждат през планини, морета и пустини с такава стъклена свещ. Можели са да влизат в сънищата на човек и да му пращат видения, и да си говорят през половината свят, седнали пред свещите си. Мислиш ли, че това може да е полезно, Убиец?
— Няма да ни трябват повече гарвани.
— Само след битки. — Архимайстерът изскубна стиска горчивец от вързопа до себе си, лапна я и задъвка. — Кажи ми всичко, което разказа на нашия дорнски сфинкс. — Знам го всичкото, че и оттатък, но някоя подробност може да ми е убягнала.
На човек, като него не можеше да се откаже. Сам се поколеба за миг, след което разказа историята си отново. Марвин, Алерас и другият новак слушаха внимателно.
— Майстер Емон вярваше, че Денерис Таргариен е сбъднало се пророчество… тя, не Станис, нито принц Регар или бебето принц, чиято глава са разбили в стената.
— Роденото в сол и дим, под кървяща звезда. Знам го пророчеството. — Марвин завъртя глава и изплю на пода тлъста червена храчка. — Не че бих му се доверил. Джорган от Стари Гхис пише, че едно пророчество е като измамна жена. Взима ти члена в устата си и ти стенеш от удоволствие и си мислиш колко сладко, ах, колко чудесно, колко е хубаво… а после зъбите й щракват и стоновете ти се обръщат на писъци. Това е естеството на пророчеството, казва Джорган. Пророчеството ще ти отхапе патката по всяко време. — Задъвка, после продължи: — Все пак…