Читать «Пир за врани» онлайн - страница 496

Джордж Мартин

Сир Илин се усмихна по начин, който не допадна на Джайм. „Грозна усмивка. Грозна душа“.

— Много говориш.

На другия ден сир Дермот от Дъждовен лес се върна в замъка с празни ръце. Когато Джайм го попита какво е намерил, отвърна:

— Вълци. Стотици. — Беше загубил двама часови заради тях. Вълците дошли в тъмното и ги разкъсали. — Въоръжени мъже в броня, но зверовете нямат страх от тях. Преди да издъхне, Джейт каза, че глутницата я водела вълчица с чудовищна големина. Вълчище, ако му чуете приказките. Вълците и между коневръзите нахълтаха. Убиха любимия ми жребец проклетите гадове.

— Кръг огньове около лагера е можел да ги задържи — каза Джайм и се зачуди. Възможно ли беше вълчището на сир Дермот да е същият звяр, който бе нападнал Джофри при кръстопътя?

Вълци или не, сир Дермот взе свежи коне и още хора и на другата заран тръгна отново да търси Бриндън Тъли. Същия следобед лордовете на Тризъбеца дойдоха при Джайм да го помолят за разрешение да се върнат по земите си. Даде им го. Лорд Пайпър поиска да научи за сина си Марк.

— Всички пленници ще бъдат върнати срещу откуп — обеща Джайм. Речните лордове си тръгнаха, но лорд Карил Ванс се задържа.

— Лорд Джайм, трябва да идете до Гарваново дърво. Докато Джонос е при портите му, Титос изобщо няма да се предаде, но знам, че пред вас ще склони глава.

Джайм му благодари за съвета.

Силния глиган искаше да се върне в Дари, както бе обещал, и да се бие с разбойниците.

— Обходихме половината проклето кралство, и за какво? За да може Едмур Тъли да се напикае в бричовете си? Няма да има песен за това. Искам да се бия. Искам Хрътката, Джайм. Него или Пограничния лорд.

— Главата на Хрътката е твоя, ако можеш да я вземеш — каза му Джайм, — но Берик Дондарион трябва да бъде заловен жив и да бъде отведен в Кралски чертог. Хиляда души трябва да го видят как умира, иначе няма да остане умрял. — Силния глиган изръмжа, но се съгласи. На другия ден си тръгна със своя скуайър и ратниците си, и с Джон Бетли Безбрадия, който беше решил, че гонитбата на разбойници е за предпочитане пред това да се върне при нежната си съпруга. Разправяха, че била по-брадата от него.

Джайм все още имаше да се оправя с цял гарнизон. До един се бяха заклели, че нищо не знаят за плановете на сир Бриндън, нито къде може да е отишъл.

— Лъжат — настоя Емон Фрей, но Джайм не мислеше така.

— Ако не споделяте плановете си с никого, никой няма да ви измени — изтъкна той. Лейди Джена подхвърли няколко души да бъдат подложени на разпит. Той отказа. — Дадох думата си на Едмур, че ако се предаде, гарнизонът му може да си замине невредим.

— Много благородно от твоя страна — каза леля му, — но тук е нужна сила, не кавалерство.

„Питай Едмур за благородството ми — помисли Джайм. — Попитай го за катапулта“. Кой знае защо, не смяташе, че майстерите ще го сбъркат с принц Емон Драконовия рицар, когато прочетяха историите му. Все пак се чувстваше странно доволен. Войната почти беше спечелена. Драконов камък беше паднал, не се съмняваше, че и Бурен край скоро ще го последва, а Станис да си стои на Вала. Северняците нямаше да го заобичат повече от бурните лордове. Ако не го унищожеше Рууз Болтън, щеше да го направи зимата.