Читать «Пир за врани» онлайн - страница 30

Само три левги крайбрежен път деляха Слънчево копие от Водните градини, но това бяха два съвсем различни свята. Там децата лудуваха голи по улиците и музика свиреше в настланите с плочки дворове, а въздухът бе наситен с миризмата на лимони и червени портокали. Тук въздухът миришеше на прах, на пот, на пушек, а нощите ехтяха от немлъкващи гласове. Вместо розовия мрамор на Водните градини Слънчево копие бе съграден от кал и слама и оцветен в кафяво и ръждивочервено. Древната твърдина на дома Мартел се издигаше в най-източния край на малка издатина от камък и пясък, обкръжена от три страни от морето. На запад, в сенките на масивните стени на Слънчево копие, кирпичени дюкяни и съборетини без прозорци се бяха лепнали за замъка като рапани по корпуса на галера. Конюшни, ханове, винарници и бардаци бяха изникнали западно от тях, много оградени със свои стени, а други съборетини бяха израснали под тези стени. „И все така, и все така, и все така, биха казали брадатите жреци“. В сравнение с Тирош, Мир или Велики Норвос този град в сянката на замъка не беше нещо повече от голямо село, ала все пак бе най-близкото до истински град, за дорнците.

Пристигането на лейди Ним бе изпреварило тяхното с няколко часа и тя несъмнено беше предупредила стражата за идването им, защото Тройната порта бе отворена, когато я наближиха. Само тук портите се редяха една зад друга, да пропуснат гостите и през трите Криволичещи стени право до Стария палат, без преди това да извиват през тесни улички, скрити дворове и шумни пазари.

Принц Доран дръпна завеските на носилката, щом наближиха кулата Копие, но простолюдието все пак го посрещаше с викове. „Пясъчните змии са ги разпалили до кипване“, с безпокойство си помисли капитанът. Прекосиха беднотията на външния полумесец и минаха през втората порта. Зад нея вятърът замириса на смола, на солена вода и гнили водорасли, а тълпата с всяка стъпка се сгъстяваше все повече.

— Отворете път за принц Доран! — загърмя гласът на Арео Хота и той заудря с дръжката на бойната брадва по тухлените зидове. — Път за принца на Дорн!

— Принцът е мъртъв! — изкрещя някаква жена.

— Да вдигнем копията! — ревна мъж от някаква тераса.

— Доран! — прокънтя благороднически глас. — Грабвайте копията!

Хота се отказа да гледа кой вика — тълпата беше огромна и всички крещяха: „Копията!“, „Мъст за Пепелянката!“ По пътя към третата порта стражите избутваха хората настрана, за да разчистят път за носилката на принца, а тълпата хвърляше какво ли не. Някакъв дрипав хлапак затича покрай пиконосците с полуизгнил нар в ръка, но като видя на пътя си Арео Хота с вдигнатата брадва, го пусна, обърна се и побягна. Други, по-отдалече, хвърляха лимони и портокали и крещяха: „Война! На война! Копията!“ Един от гвардейците бе ударен в окото с лимон, презрял портокал се пръсна и в крака на самия капитан.