Читать «Библиотеката на мъртвите» онлайн - страница 8

Алекс сръчка приятелката си.

— Послушай ме, внимавай с този тип. Истински феномен е.

На Уил много му се искаше да смени темата. В кариерата му имаше някои нелицеприятни моменти и нямаше желание да седи на стари лаври.

— Май всички сме се справили доста добре предвид несигурното ни начало. Зек е виден корпоративен юрист, Алекс стана професор по медицина… Да оставим нас, хайде да разберем нещо за Марк. Какво стана с теб през всичките тези години?

Преди Марк да успее да оближе устни и да отговори, Алекс се намеси отново и влезе в старата си роля на мъчителя от тайфата.

— Да, хайде да чуем. Сигурно Шакълтън е станал някакъв дот-ком милиардер със собствен боинг 737 и баскетболен отбор. Да не би ти да си открил клетъчния телефон или нещо подобно? Нали все пишеше нещо в лаптопа си, все седеше затворен в стаята си. Какво правеше там, като изключим прелистването на стари броеве „Плейбой“ и прахосването на носни кърпички?

Уил и Зекендорф не успяха да се сдържат и се изпискаха — наистина на времето хлапето купуваше цели кутии „Клинекс“. Но още в следващия миг Уил се почувства виновен, когато Марк го прониза с поглед, сякаш му казваше: „И ти ли, Бруте?“

— Работя в областта на компютърната сигурност — почти прошепна Марк в чинията си. — За съжаление, не съм милиардер. — Вдигна очи и добави с надежда: — Освен това пиша от време на време.

— За някоя компания ли работиш? — любезно попита Уил с надеждата да изкупи греха си.

— Работих за няколко преди, но сега съм по-скоро в твоето положение. Работя за правителството.

— Сериозно? Къде?

— В Невада.

— Живееш във Вегас, нали? — обади се Зекендорф.

Марк кимна, явно разочарован, че никой не обърна внимание на това, че пише.

— В коя област? — попита Уил и когато вместо отговор получи мълчалив поглед, добави: — От правителството?

Изпъкналата адамова ябълка на Марк се раздвижи, когато преглътна.

— В една лаборатория. Секретно е.

— Шак има тайна! — ликуващо възкликна Алекс. — Сипете му още едно! Да му развържем езика!

Зекендорф изглеждаше заинтригуван.

— Хайде, Марк, не можеш ли да ни кажеш нещо за работата си?

— Съжалявам.

Алекс се наведе напред.

— Обзалагам се, че някой от ФБР може да разбере какви ги вършиш.

— Не ми се вярва — малко самодоволно отвърна Марк.

Зекендорф не се отказа и продължи да мисли на глас.

— Невада, Невада… Единствената секретна правителствена лаборатория, за която съм чувал в Невада, е в пустинята… Как се казваше… Зона 51? — Зачака отрицание, но вместо това Марк го погледна с безизразната физиономия на опитен картоиграч. — Само не ми казвай, че работиш в Зона 51!

Марк се поколеба, след което отговори многозначително:

— Не мога да говоря за това.

— Еха — слисано възкликна красавицата. — Нали там изучаваха летящите чинии и разни подобни неща?

Марк се усмихна загадъчно като Мона Лиза.

— Каже ли ви, ще трябва да ви убие — обади се Уил.

Марк енергично тръсна глава и сведе очи. В погледа му нямаше нищо весело. Гласът му стържеше по начин, който разтревожи Уил.

— Не. Ако ви кажа, други хора ще ви убият.