Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 51

Мениън вдигна рамене и погледна разсеяно към замъглените околности. Кожата на красивото му лице беше опъната от студения въздух.

— Няма да ви лъжа — измънка той. — Не съм сигурен, че сме следвали вярната посока. Възможно е да сме се въртели в кръг.

Нищо чудно дори да сме се загубили без надежда за спасение.

Флик тръшна възмутено вързопа си на земята и погледна брат си с многозначителен поглед, който означаваше: „Казвах ли ти аз?“ Ший го погледна бегло и бързо се извърна към Мениън:

— Не мога да повярвам, че сме безвъзвратно загубени! Няма ли някакъв начин да се ориентираме къде сме?

— Слушам предложенията ви.

Мениън му се усмихна насила, протегна се, хвърли багажа си на земята и седна до замисления Флик.

— Какво има, Флик? Пак ли започваш?

Флик му хвърли гневен поглед. Но след като се взря в сивите му очи се замисли дали неприязънта, която изпитваше към мъжа, беше заслужена. В тях имаше искрена тревога, дори някаква тъга при мисълта, че ги беше провалил. С необичайна за него благосклонност, той протегна ръка и я постави успокоително върху рамото му. Кимна мълчаливо с глава. Неочаквано Ший скочи на крака, грабна торбата си и започна да рови в нея.

— Камъните могат да ни помогнат — извика той.

За секунди другите двама го гледаха озадачено. После изведнъж схванаха мисълта му и се надигнаха в очакване. Миг след това Ший извади малката торбичка със скъпоценното съдържание. И тримата се втренчиха в протритата кожа с мълчалива надежда, че камъните на елфите най-после ще докажат, колко са ценни, че някак си ще им помогнат да се спасят от пустошта на Клийт. Ший развърза връзките и внимателно пусна трите малки тъмносини камъчета в обърнатата си нагоре длан. Те седяха там и блещукаха слабо, докато тримата ги наблюдаваха и чакаха.

— Вдигни ги, Ший — подкани го Мениън след малко. — Може би се нуждаят от светлина.

Човекът от Вейл го послуша и се загледа нетърпеливо в сините камъчета. Почака известно време преди да свали ръката си. Аланон го беше предупредил да не ги използва освен в най-критични моменти. Може би камъните на елфите щяха да му се притекат на помощ само при много особени обстоятелства. Започна да се отчайва. Във всеки случай, той беше изправен пред неоспоримия факт, че няма никаква представа какво трябва да прави с тях. Погледна сломен приятелите си.