Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 47

Мениън вдигна рамене.

— Жалко, защото дори и да успеем да преминем през Черните дъбове, аз наистина не знам почти нищо за земята отвъд. Казвали са ми, че по целия път до горите на Анар има относително малко заселници. Обитателите й са предимно жители на Южната земя и джуджета, които не би трябвало да са опасни за нас. Кълхейвън е малко селце, разположено на Сребърната река в по-долната част на Анар. В него живеят джуджета. Не мисля, че ще ни е много трудно да го открием, ако стигнем до там. Първо ще трябва да се промъкнем през низините на Клийт, а това никак няма да е лесно, като се има предвид, че сега се топят пролетните снегове. После ще трябва да минем и през Черните дъбове. Това ще бъде най-опасната част от пътуването ни.

— Не можем ли да изнамерим някакъв заобиколен път…? — попита Ший с надежда в гласа.

Мениън си наля още една чаша вино и подаде гарафата на Флик, който я пое без да го погледне.

— Ще ни трябват седмици. На север от Лий е Езерото на дъгата. Ако тръгнем по този път, ще трябва да заобиколим цялото езеро на север през планините Рун. Черните дъбове се простират на юг от езерото и от другата страна отново тръгват на север. Ще ни трябват най-малко две седмици, а цялата местност е открита. Абсолютно никакво прикритие. Трябва да вървим на изток през низините, после да пресечем дъбовите гори.

Флик се намръщи като си спомни как при последното им идване в Лий той ги беше заблудил и няколко дни бяха прекарали в ужасяващата гора, преследвани от кръвожадни вълци и разкъсвани от мъчителен глад. Едва успяха да си спасят кожите.

— Нашият Флик си припомня Черните дъбове — изсмя се Мениън, като забеляза мрачното изражение на другия. — Е, Флик, този път ще се подготвим по-добре. Местността е коварна, но никой не я познава по-добре от мен. Пък и там едва ли някой ще ни преследва. Въпреки това няма да уведомяваме никого къде отиваме. Просто ще кажем, че тръгваме на дълго пътешествие и ще ловуваме. Във всеки случай баща ми си има неговите проблеми. Изобщо няма да му липсвам. Свикнал е да ме няма, понякога седмици наред.

Млъкна и погледна Ший, за да разбере, дали не е пропуснал нещо. Човекът от Вейл се усмихна на неподправения ентусиазъм на планинеца.

— Мениън, знаех си, че можем да разчитаме на теб. Хубаво е, че ще си с нас.

Флик погледна принца с нескрита неприязън, а Мениън, който улови погледа му, не устоя на изкушението да се възползва от случая и да се позабавлява за чужда сметка.

— Но първо дайте да се разберем какво ще спечеля аз от цялата тази работа — заяви той неочаквана — Имам предвид, какво ще получа, ако ви преведа живи и здрави от Кълхейвън.

— Какво ще спечелиш ли? — възкликна възмутено Флик, без да се замисли. — Откъде пък накъде…?

— По дяволите — прекъсна го бързо другият. — Как можах да забравя за теб, стари ми Флик. Но ти не се притеснявай. И през ум не ми е минало да те ощетявам.

— Какви ги дрънкаш, хитрец такъв? — разгневи се Флик. — Никога не съм имал намерение да вземам каквото и да било.

— Спрете — наведе се напред Ший с почервеняло лице. — Не може да продължавате така, ако ще пътуваме заедно. Мениън, трябва да престанеш да дразниш брат ми и да го гневиш. А ти, Флик, трябва да се освободиш, веднъж завинаги, от необоснованите си подозрения към Мениън. Трябва да си имаме някакво доверие и да бъдем приятели.