Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 41

Само след няколко минути се събудиха. Внезапно ги обзе мрачно предчувствие, не заради шума на нещо движещо се, а заради мъртвешката тишина, надвиснала зловещо над равнините. Веднага усетиха несъмненото присъствие на друго същество. Усетиха го едновременно и скочиха уплашени, без да кажат дума, а извадените им ножове проблясваха в бледата светлина, докато се оглеждаха внимателно наоколо. Нищо не помръдваше. Ший даде знак на брат си да го последва и запълзя нагоре по покрития с шубраци склон на долчинката, откъдето можеха да видят местността зад нея. Легнаха неподвижно в храсталака и се вгледаха в полумрака на ранното утро. Изобщо не се съмняваха, че там някъде има нещо. Та нали и на двамата им беше познато чувството, което бяха изпитали пред прозореца на спалнята си. Сега чакаха, затаили дъх и се чудеха дали съществото най-после ги е открило. Молеха се да са били достатъчно предпазливи, и да не са се издали. Струваше им се невъзможно, че могат да бъдат разкрити точно сега, след толкова упорита борба да се спасят, несправедливо, че смъртта ще дойде, когато спасението е само на няколко часа път от тях.

После, с внезапен порив на вятър и вихрушка от листа, черната фигура на Носителя на черепи се надигна безшумно от дълга редица ниски храсти далеч вляво от тях. Неясната му фигура се извиси и няколко дълги минути вися тягостно над земята, сякаш неспособна да се помръдне, а силуетът й се открояваше на слабата светлина на наближаващото утро.

Братята лежаха притиснати плътно до ръба на възвишението, безмълвни като храсталаците около тях и чакаха съществото да се задвижи. Как беше успяло да ги проследи — ако наистина беше успяло. Можеха само да предполагат. Нищо чудно да бяха стигнали чак дотук само благодарение на някакъв невероятен късмет. Но фактът си беше факт, младежите от Вейл бяха преследвани и смъртта им се беше превърнала в много реална възможност. Съществото повися още малко неподвижно на фона на небето, после бавно разпери огромните си криле и започна да се приближава към укритието им. Флик извика ужасено и отново се шмугна в ограждащия го храсталак. Лицето му беше бледо в слабата светлина, а ръката му стискаше тънката ръка на Ший. Преди да се доближи, съществото потъна в групичка дървета на няколко мили от тях и за момент го изгубиха от поглед. Братята се взираха отчаяно в сумрака, но не можеха да видят преследвача си.