Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 14

Гласът му постепенно заглъхна. Няколко минути не каза нищо, загледан във върховете на хълмовете, облени в слънчева светлина, която разкриваше ярката им зеленина. Ший се замисли върху казаното от историка. Никога не беше виждал трол. Виждал беше няколко гнома и джуджета, но почти не си спомняше как изглеждат.

— А елфите? Какво ще кажеш за тях? — попита най-после той.

Аланон се обърна замислен и сведе още по-ниско глава.

— А, да, елфите. Не съм ги забравил. Удивителен вид създания, елфите. Може би най-великите от всички, въпреки че никой досега не го е осъзнавал напълно. Но разказът за елфския народ ще оставим за друг път. Сега не му е времето. Достатъчно е да се каже, че те винаги са били там, в големите гори на Западната земя, макар че другите раси рядко са ги срещали в този период от историята.

Я да видим какво знаеш за историята на Северната земя, млади ми приятелю. Сега тя е населена почти само от тролите. Голо и отблъскващо място, където едва ли някой от другите раси си прави труда да ходи, камо ли да се установи. Сега хората живеят в топлината и спокойствието на мекия климат и зеленината на Южната земя. Забравили са, че някога Северната земя също била населена от същества от всички раси, не само от тролите в планинските райони, а и от хора, джуджета и гноми, в низините и горите. Това било по времето, когато всички раси започнали отново да изграждат нова цивилизация с нови идея, с нови закони и с много нови култури. Бъдещето било многообещаваща Но днес хората просто са забравили, че онези времена наистина ги е имало. Забравили са, че са нещо повече от победена раса, която се мъчи да живее изолирано от онези, които са я победили и пречупили гордостта й. Тогава не е имало разделение на страни, а просто една възродена земя, в която на всяка раса била давана втора възможност да направи света по-добър. Те, естествено, не осъзнавали сериозността на тази възможност. Прекалено заети били да запазят това, което смятали за свое, и да си създават свои лични малки светове. Всяка раса живеела със самочувствието, че е предопределена да властва над другите в бъдните години. И така всички членове на определена раса се скупчвали заедно, настръхнали като глутница озверени плъхове, които вардят бучка гнусно, вмирисано сирене. Да, за съжаление, дори и Човекът, въпреки цялото му величие, се унижавал и се вкопчвал в тази възможност — също като другите. Знаеше ли това. Ший?

Младежът от Вейл поклати бавно глава и не можеше да повярва, че всичко, което току-що беше чул, е истина. Казвали му бяха, че човешката раса била преследвана още от Великите войни, че хората, изправени пред неимоверното варварство на другите раси, воювали, за да запазят достойнството, честта си и малкото земя, която била тяхна. Човекът никога не е бил потисникът в тези битки. Той винаги е бил потисканият. Аланон се усмихна мрачно, ъгълчетата на устните му леко се разтегнаха и извиха в ехидно задоволство, когато видя ефекта на думите си.