Читать «Елфите на Шанара» онлайн - страница 26
Тери Брукс
Третата нощ се изнизваше. Те се сменяха често на пост, защото никой от двамата не-можеше да спи дълго, без да се събуди. Най-често оставаха да дежурят заедно — неспокойни, тревожни, безпокоящи се. Слагаха в пламъците сухи дърва и наблюдаваха танца им на фона на нощта, взираха се в черното пространство над Синия разлив и през съзнанието им се процеждаха нощните звуци и разпилените им мисли. Нищо не се случваше. Не идваше никой.
Наближаваше утрото, когато Рен неволно задряма в последния час от своето дежурство. Тя все още седеше, обхванала коленете си с ръце и клюмнала напред глава. Изглежда бяха минали само секунди, когато се стресна и събуди. Тя се огледа уморено. Гарт спеше на няколко фута от нея, увит в своята голяма пелерина. Огънят продължаваше яростно да гори. Земята беше покрита със заскрежено одеяло от сенки и полусветлини, а изгревът не беше нищо повече от сребристо просветляване по ръба на планините на изток. Само няколко звезди продължаваха да светят на западното небе, въпреки че луната беше отдавна изчезнала. Рен се прозя и стана. Облаци се движеха откъм океана, надвиснали ниско, тъмни…
Рен трепна. Беше осъзнала, че вижда нещо по-тъмно и по-бързо, излизащо от тъмнината към скалите и идващо право към нея. Тя премигна, за да се увери, после бързо отстъпи и посегна надолу, за да събуди Гарт. Грамадният Скитник скочи веднага на крака. Те заедно се взряха във въздушното пространство над Разлива, наблюдавайки как черното нещо приема форма. След няколко секунди установиха, че е Рок, който, махайки с крила, се носеше към огъня като привлечен от пламъците молец. Той профуча над скалата и се обърна отново назад. Очертанията му едва се виждаха на слабата светлина. Рокът прелетя два пъти над тях, връщайки се всеки път, като че ли изследваше какво има долу. Рен и Гарт наблюдаваха безмълвно, неспособни да направят каквото и да било.
