Читать «Пръв сред римляните» онлайн - страница 5

Само преди дванадесет години на това място се беше издигала една от най-красивите сгради в Рим. Но сега от нея не беше останало почти нищо, с изключение на няколко полузарити камъни, които стърчаха над тревата. Гледката беше прекрасна; робите разгънаха походни столове за Марция и двете Юлии, които можеха безпрепятствено да наблюдават едновременно Форум Романум и Капитолия, както и покритите с народ склонове на Субура, които гордо се извисяваха на хоризонта.

— Разбрахте ли? — дочу се гласът на Цецилия, съпругата на търговеца — лихвар Тит Помпоний. Тя беше в напреднала бременност и седеше заедно с леля си Пилия на няколко крачки от новодошлите; двете живееха през една къща от дома на Цезарите.

— Не, какво? — заинтересува се Марция и се приведе, за да я чуе по-добре.

— Консулите, жреците и авгурите са започнали церемонията още среднощ, за да са сигурни, че ще свършат с молитвите и обредите навреме…

— Ами че то винаги се прави така! — прекъсна я Марция. — Нали, ако сбъркат някъде, трябва да започнат всичко отначало.

— Знам, знам, не съм чак толкова невежа! — сопна се съпругата на лихваря, на която не й стана приятно, че една преторска дъщеря я поставя на мястото й. — Работата е там, че този път не сбъркаха никъде! Знаменията са лоши. На четири пъти проблеснаха светкавици от дясно, а в храма се обади бухал. А пък и времето… да знаеш, че или годината ще се окаже лоша, или двамината консули няма да ги бива.

— Е, мен ако питаш, не са необходими светкавици и бухали, за да сме убедени в това — съгласи се Марция, чийто баща така и не беше доживял да стане консул, но затова пък като градски претор беше построил големия акведукт, благодарение на който в Рим винаги имаше прясна вода. Така беше записал името си сред управниците, сторили най-много за своите съграждани. — Всички кандидати бяха толкова жалки, че избирателите бяха затруднени. Марк Минуций Руф може и да направи нещо, но Спурий Постумий Албин! Те винаги са си били некадърници.

— Кои? — попита Цецилия, на която вечно трябваше да се обяснява.

— Целият род на Постумий Албините — отвърна й и погледна към дъщерите си да види не се ли нуждаят от нещо; но те на свой ред си бяха намерили компания в лицето на четирите дъщери на двама от Клавдий Пулхерите — родът им бе многоброен и човек трудно ги различаваше. Пък и обикновено при всеки нещо куцаше. Но за нещастие момичетата, които сега бяха дошли да позяпат церемонията, като деца бяха ходили заедно на училище с двете Юлии, а и нямаше как да се издигне стена срещу един род, почти толкова знатен, колкото и този на Юлий Цезарите. Особено като се има предвид, че Клавдий Пулхерите винаги са били сред най-яростните защитници на старите аристократични порядки — с цената на все по-пълното си разоряване заради неспирно множащата им се челяд. Дъщерите на Марция бяха преместили столовете си до тези на приятелките си, далеч от всякакъв надзор къде бяха техните майки? „А-а! Приказват си със Сула.“ Това не вещаеше нищо добро.