Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 309

Сега тя беше обкръжена от армията на Нуманция. Имаше три възможности: да бъде съборена с магия; да се опитаме да я щурмуваме; или да я подложим на обсада, докато Чардън Шир, магьосниците и слугите му не изпукат от глад.

Тенедос опита първо с чародейство. Магьосниците му използваха естествените стихии на сезона и пращаха срещу кулите буря след буря. Магьосниците отвътре, начело с Микаел Янтлус, не само приложиха защитни заклинания, за да намалят ефекта, но хвърлиха своите магии по войниците долу.

Обичайните заклинания за тревога, страх и други подобни бяха придружени от баяния, предизвикващи болести и мор, за щастие спрени от маговете на Тенедос, преди да поразят много хора.

Буреносните заклинания се хвърляха непрестанно, а после като че ли си продължиха сами. Беше страховито да гледаш тъмното туловище на замъка на фона на нощта, докато ветровете пищят срещу него, мълниите трещят от небесата и гръмовете разтърсват долината.

Беше страховито — и по-тежко за нас, в някои отношения, отколкото за обитателите на крепостта, защото те поне си имаха подслон. Ние нищо нямахме, освен едното платно, и ветровете се смееха на жалките ни палатки и ги деряха на парцали. Полетата бяха подгизнали и разкаляни, а селяните побягнаха далече от нуманцийския гняв.

Една нощ беше белязана от несекващи мълнии и изглеждаше сигурно, че крепостта ще бъде, трябваше да бъде разбита до най-малкия камък, както стоеше в нощта, с туловище, окъпано в бяла светлина. Но когато утринната мъгла се разнесе, тя продължаваше да си стои, сякаш недокосната. После някой забеляза малка пукнатина в една от стените. Помъчихме се да се обнадеждим, но ако това беше най-доброто, което можеше да предложи чародейството на Тенедос, обсадата щеше да е доста дълга.

Два дни по-късно Тенедос ме привика. Самият той не спеше под платно, а беше заел залата на занаятчийската гилдия в близкото градче. Там го намерих и се канех да се пошегувам в какъв лукс обичат да си живеят водачите ни, но бързо си затворих устата, като видях колко изнурено и посивяло е лицето му. Изглеждаше много по-зле и от последния конник или редник и разбрах, че войната със заклинания го изтощава точно толкова, колкото мен — ръкопашният бой.

Попитах го за здравето му и ми каза, че е добре, после той ме разпита за моето и как е Маран, дали се справя и прочие. Отведе ме в стаята си и ми каза да седна, докато направи чай.

Свари ароматна гореща отвара и я остави да се поохлади. Вдишах миризмата и усетих как студът, улегнал в костите ми, се поизцеди. Той ми наля чаша и ми поднесе кутия със сладки — сигурно му ги беше пратила Расена.

Взех си една и в този момент в ума ми звънна тревожно звънче. Опитах се да го обърна на шега, с думите, че несъмнено след цялата тази подготовка ще бъда помолен да направя нещо съвсем безумно, например лично да щурмувам крепостта.