Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 24

Спечелих си усмивката на брадатия конник и продължихме по пътя си. Планинците наистина си бяха едни и същи. Никакво съмнение нямаше, че жените и старците горят от желание да стиснат кама, стига някой от нас да се окаже с гръб към тях, дори само за минутка. После щяха да им трябват още две минутки да оплячкосат трупа.

Проходът постепенно се разширяваше, хълмовете от двете страни станаха ниски и полегати, тъй че стига да подхождахме предпазливо към крайпътните оврази, прорязали околността като белези от нож, щяхме да си спестим изненадите от внезапно нападение.

Лайш Тенедос — яздеше мълчаливо до мен — накрая заговори:

— Виж, онова момче предлага много добра загадка за съдия, на когото тепърва му предстои да заеме мястото си на подиума. Дали да бъда милостив и да се уповавам, че това ще сложи край на безкрайните убийства „зъб за зъб, око за око“, предизвикващи стръв за още убийства и нови кръвопролития? Или да избера другия начин да се сложи край на този проблем? Мъртъвците не носят кръвна вражда.

Нямах желание да коментирам, но това ми даде повод. Заподбирах думите си грижливо.

— Вчера казахте, че проповядвате радикални идеи. В Никиас има много хора, които вярват в много неща, някои — повече от радикални, но Властта на Десетимата общо взето не се опитва да ги накара да замълчат и… не ги праща на заколение, поне докато не съберат последователи, или най-малкото не намеря зала, където да събират публика.

— Добре го каза, Дамастес — беше вторият път, в който ми говореше на „ти“, и оттогава щеше да стане практика, освен при официални случаи — нещо изключително рядко при огромната разлика в ранговете ни. Но по някакви причини ми изглеждаше уместно. — Ще ти разкажа малко за себе си.

— Аз съм от Палмерас, както казах. За семейството ми засега няма да ти разправям нищо, освен че ми дадоха достатъчно пари, за да мога да се посветя на изучаването на магията, тъй като още като дете бях доказал наличието на Великия талант у себе си. И тъй като не можеха да ме разберат, оставиха ме да се оправям сам. Върнах им благодеянието, макар че ако се появят благоприятни обстоятелства, след време мога да се възползвам от двама от братята си.

— Когато навърших шестнайсет, за мой късмет спечелих едно състезание, което ми даде възможност да напусна Палмерас и да се преселя в Никиас, където да довърша образованието си. Понякога — въздъхна той — си мечтая за родния ми остров, за острия сух мирис на розмарин под лятното слънце и за тръпчиво-резливия вкус на виното ни и ми се ще изобщо да не бях го напускал. Но дори в такива мигове усещам предопределението си.

Бях започнал да се отърсвам от идеята, че Тенедос е луд, но тази дума, „предопределение“, ме накара отново да се замисля.

— Постъпих като чирак при един майстор чародей — продължи Тенедос — и учих при него пет години. Когато станах на двайсет и две, разбрах, че трябва сам да уредя кариерата си, да стана господар на самия себе си. Пътешествах още четири години, посетих всяка провинция в Нуманция. Учих изкуството при всеки мъдрец, който скланяше да ме приеме. Ала съзнавах, че онова, към което се стремя, е някъде отвъд магьосничеството, затова четох много за нашата история и особено за войните ни.