Читать «Повелителка на реките» онлайн - страница 23

От стаята си в замъка виждам кладата, докато я издигат още по-високо. Построяват трибуна, от която благородниците да наблюдават зрелището, сякаш това е турнир, и прегради, за да възпират хилядите, които ще дойдат да гледат. Най-накрая леля ми поръчва да си сложа най-хубавата рокля и високата шапка и да я придружа.

— Болна съм, не мога да дойда — прошепвам, но този път тя е непреклонна. Не може да бъда извинена, трябва да присъствам. Трябва да ме видят, до леля ми, до Ан, херцогиня Бедфорд. Трябва да изиграем ролята си в тази сцена като свидетели, като жени, които приемат управлението на мъжете. Ще бъда там, за да покажа какви трябва да бъдат момичетата: девици, които не чуват гласове, жени, които не си въобразяват, че знаят нещо по-добре от мъжете. Леля ми, херцогинята, и аз представяме жените такива, каквито мъжете биха искали те да бъдат. Жана е жена, която мъжете не могат да приемат.

Стоим под лъчите на топлото майско слънце, сякаш чакаме тръбния сигнал за началото на турнир. Тълпата около нас е шумна и весела. Малко са хората, които мълчат, някои жени държат разпятия, една-две са положили ръце върху кръстчетата, окачени на шиите им; но повечето хора се наслаждават на деня, който ще прекарат навън, чупят орехи и отпиват големи глътки от плоски шишенца — весел излет в слънчев майски ден и ободряващото зрелище на публично изгаряне в края му.

После вратата се отваря, стражите излизат с маршова стъпка и изтикват назад хората от тълпата, които започват да шепнат, да съскат и дюдюкат, обърнати към отварящата се вътрешна врата, изпружвайки шии да я видят първи.

Тя не изглежда като моята приятелка Жана — това е първата ми мисъл, когато я извеждат от малката странична врата на замъка. Отново носи момчешките си ботуши, но не крачи със свободната си, уверена походка. Предполагам, че са я измъчвали, навярно костите на стъпалата ѝ са счупени, пръстите на краката ѝ са натрошени на дибата. Почти я влачат, а тя прави малки, щъпукащи крачки, сякаш се опитва да намери опора върху несигурен терен.

Не носи момчешката шапка, няма я кестенявата, късо подстригана коса, обръснали са ѝ главата като на опозорена блудница. Върху голата кожа на главата, осеяна тук-там с петна засъхнала кръв, където бръсначът е порязал бледата ѝ кожа, са нахлупили висока хартиена шапка, подобна на епископска митра, на която са написани греховете ѝ, с едри, разкривени букви, за да ги видят всички: Еретичка. Вещица. Изменница. Облечена е в безформена бяла роба, завързана на кръста с парче евтина връв. Робата е прекалено дълга, полите ѝ се влачат около пристъпващите ѝ с усилие крака. Изглежда нелепо — фигура, която буди присмех, и хората започват да дюдюкат и да се смеят, някой хвърля шепа кал.