Читать «Наследството на Болейн» онлайн - страница 2

И това е, защото съм именно вдовица без собствен дом, която никой мъж не иска. Почти трийсетгодишна жена, с лице, белязано от разочарование, майка на отсъстващ син, вдовица без изгледи за повторна женитба, единствената оцеляла от едно нещастно семейство, наследница на скандали.

Мечтая си как един ден този късмет ще се промени. Ще видя пратеник в ливреята на рода Хауърд, яздещ надолу по същия този път, с писмо за мен — писмо от херцога на Норфолк, за да ме повика да се върна в двора, да ми каже, че отново имам да върша работа: да служа на някоя кралица, да нашепвам тайни, да кроя заговори — изпълнения до безкрай с двойни игри живот на един придворен, в който той е толкова опитен, а аз съм най-добрата му ученичка. Мечтая си светът да се промени отново, да се завърти шеметно надолу с главата, докато ние отново се озовем на върха и аз отново се сдобия с власт. Аз спасих херцога веднъж, когато бяхме в най-голяма опасност, а в отплата той спаси мен. Това, което ни донесе най-голяма тъга, беше, че не можахме да спасим тях двамата: двамата, които сега яздят, смеят се и танцуват единствено в сънищата ми. Отново докосвам километричния камък и си представям, че утре пратеникът ще дойде. Ще ми подаде документ, подпечатан с герба на Хауърд, дълбоко врязан и лъскав в червения восък. „Съобщение за Джейн Болейн, виконтеса Рочфорд?“ — ще попита той, поглеждайки към простата ми фуста и праха по подгъва на роклята ми, към ръката ми, изцапана с прах от камъка, указващ разстоянието до Лондон.

— Аз ще го взема — ще кажа аз. — Това съм аз. Чакам цяла вечност.

И ще го поема в мръсната си ръка: моето наследство.

Ана, херцогиня на Клев, Дурен, Клев, юли 1539

Почти не смея да дишам. Неподвижна съм като пън, със залепена на лицето усмивка, с широко отворени очи, вгледана дръзко в художника, изглеждайки, надявам се, заслужаваща доверие: искреният ми поглед показва откровеност, но не и нескромност. Взетите ми назаем накити са най-доброто, до което успя да се добере майка ми — предназначени да покажат на критичния наблюдател, че не сме точно изпаднали в нищета, макар че брат ми отказва да ми даде зестра, за да си намеря съпруг. Кралят ще трябва да ме избере заради приятната ми външност и политическите ми връзки. Нямам какво друго да предложа. Но той трябва да ме избере. Твърдо решена съм той да избере мен. Няма по-важно нещо за мен от това да се махна оттук.