Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 28

— Защо е тази секретност? — попита Габриел. — Нежеланието да говорите по телефона? Тези дълги разходки в парка, когато времето е направо ужасно?

— Защото това е Австрия, господин Аргов. Излишно е да ви обяснявам, че работата, която вършим, не е популярна сред доста кръгове от австрийското общество, така както не беше популярен и Ели. — Тя се усети, че използва минало време, и побърза да се извини. — Крайната десница в тази страна не ни харесва, а те са добре представени в полицията и службите за сигурност.

Ренате бръсна тънкия слой суграшица от парковата скамейка и двамата седнаха.

— Преди около два месеца Ели дойде при мен. Той ми разказа за Макс Клайн и за мъжа, когото е видял в кафе „Централ“ — хер Фогел. Най-малкото, което може да се каже, е, че бях скептична по този въпрос, но все пак реших да проверя нещата като услуга към Ели.

— Какво открихте?

— Името му е Лудвиг Фогел. Председател е на нещо, наречено Търговска и инвестиционна корпорация „Дунавска равнина“. Фирмата е основана в началото на шейсетте — няколко години след като Австрия излезе от следвоенната окупация. Фогел внася чужди стоки в Австрия и изпълнява функцията на представител и посредник на компании, особено немски и американски, които искат да развиват търговска дейност тук. Когато през 70-те години австрийската икономика се освободи, Фогел е бил в отлична позиция, за да се възползва напълно от ситуацията. Фирмата му е осигурила рисков капитал за стотици проекти. Сега той притежава мажоритарни дялове в редица от най-доходните австрийски корпорации.

— На колко години е той?

— Роден е в малко селце в Горна Австрия през 1925 година и е кръстен в местната католическа църква. Баща му е бил обикновен работник. Както изглежда, семейството е било доста бедно. По-малкият му брат е умрял от пневмония, когато Лудвиг е бил дванайсетгодишен. Две години по-късно е починала от скарлатина и майка му.

— Хиляда деветстотин двайсет и пета? Значи през 1942-а той е бил само на седемнайсет години — доста млад, за да бъде щурмбанфюрер от СС.

— Така е. А и съгласно информацията, която открих за военното му минало, той не е бил в СС.

— Каква информация?

Тя сниши глас и се наведе по-близо до него. Габриел долови аромата на сутрешното кафе в дъха й.

— В предишния си живот понякога считах за необходимо да се ровя в папките, събрани в Австрийския държавен архив. Все още имам връзки там, хора, които са готови да ми помогнат при подходящи обстоятелства. Обадих се на един от тях и човекът бе достатъчно любезен да ми направи копие от военното досие на Лудвиг Фогел.

— Вермахта?

Тя кимна утвърдително.

— Според документите в държавния архив, Фогел е бил мобилизиран в края на 1944 година, когато е бил на деветнайсет години, и е бил изпратен в Германия да защитава Райха. Той се е сражавал срещу руснаците в битката за Берлин и е съумял да оцелее. През последните часове на войната е избягал на запад и се е предал на американците. Бил е интерниран в американски военен лагер южно от Берлин, но е успял да се измъкне, връщайки се в Австрия. Фактът, че е избягал от американците, явно не му е попречил, защото от 1946-а до Държавния договор от 1955 година Фогел е бил цивилен служител на американските окупационни власти.