Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 15

— Това е заради мен самия — промълви той. — Трябва да изговоря думите. Трябва да й кажа истината за нас. Няма от какво да се срамувам и със сигурност не се срамувам от теб.

Киара смъкна юргана и пламенно го целуна. Габриел почувства напрежението в тялото й и усети учестеното й дишане. После легна до нея и погали косата й. Не можеше да заспи, не и в нощта преди отпътуването си за Виена. Но имаше и още нещо. Чувстваше се така, сякаш току-що бе изневерил. Сякаш преди малко бе обладал жената на друг мъж. След това осъзна, че в ума си вече бе Гидеон Аргов. За момента Киара беше непозната за него.

4. Виена

— Паспорта, моля.

Габриел го плъзна по повърхността на гишето с герба надолу. Служителят погледна с досада протритата подвързия и прелисти страниците, докато намери визата. Той удари още един печат — „по-силно, отколкото бе необходимо“, помисли си Габриел — и му го подаде обратно, без да каже нищо. Габриел пусна паспорта в джоба на палтото си и тръгна през силно осветената зала за пристигащите пътници, като влачеше след себе си куфара на колелца.

Отвън се нареди на опашката пред таксиметровата стоянка. Времето беше мразовито и вятърът носеше сняг. Откъслеци от немска реч с виенски акцент долитаха до слуха му. За разлика от повечето му сънародници, говоренето на немски не го караше да настръхва. Немският беше първият му език и си оставаше езикът на неговите сънища. Той го владееше перфектно, с берлинския акцент на майка си.

Габриел стигна до края на опашката. Бял мерцедес се приближи да го вземе. Той запомни регистрационния номер, преди да се настани на задната седалка. Остави чантата до себе си и даде на шофьора адреса, който се намираше на няколко преки от хотела, в който бе запазил стая.

Таксито полетя по автострадата през грозната индустриална зона, осеяна с фабрики, електростанции и съоръжения за газ. Не след дълго Габриел забеляза осветения с прожектори купол на катедралата „Свети Стефан“ да проблясва над Инере Щат. За разлика от повечето европейски градове, Виена бе останала удивително чиста и без промишлен смог. Наистина външният и вид и начинът на живот се бяха променили незначително в сравнение с предишния век, когато столицата е била административен център на империя, простираща се върху цяла Централна Европа и част от Балканите. Все още човек можеше да хапне следобед кейк и сметана в „Демел“ или да поседи с чаша кафе и вестник в „Ландман“ или „Централ“. В Инере Щат човек бе по-добре да остави колата си и да се движи с трамвай или пеша по чистичките пешеходни булеварди, от двете страни на които се издигаха къщи в бароков и готически стил, както и множество модни магазини. Мъжете продължаваха да носят масленозелени костюми и тиролски шапки с пера, а жените все още смятаха за модно да се обличат в дирндъл. Брамс бил казал, че стои във Виена, защото предпочита да работи на село. „Тя все още е село — помисли си Габриел, — със селското презрение към промените и със селската неприязън към външните хора“. За него Виена винаги щеше да бъде град на призраци.