Читать «Търговска къща» онлайн - страница 874

Коридорите ги отведоха до чакалнята за ВИП пасажери. Армстронг й отвори вратата. За нейна изненада и негово учудване там завариха Дънрос. Стъклената врата за изход 16 и пистата бе отворена. Зад нея се виждаше „Янки 2“.

— О, здравей, Йан, но аз не исках да ме…

— Налагаше се, Кейси. Съжалявам. Имаме да довършим една работа с тебе, а трябва да посрещна и един самолет. Братовчед ми се връща от Тайван — беше отишъл да огледа местата за фабриките в очакване на твоето одобрение — Дънрос погледна към Армстронг. — Добър вечер, Робърт. Как я караш?

— Както винаги — Армстронг подаде ръка на Кейси и се усмихна уморено. — Ще ви оставя. Приятно пътуване. Веднага щом се качите на борда, ще получите разрешение за излитане.

— Благодаря, инспекторе. Иска ми се… благодаря.

Армстронг кимна на Дънрос и понечи да тръгне.

— Робърт, онази пратка беше ли доставена на Ло Ву?

Престори се на замислен.

— Да, да, предполагам — забеляза облекчението му.

— Благодаря. Можеш ли да ме изчакаш за момент? Бих искал да ми разкажеш.

— Разбира се — отговори Армстронг. — Ще бъда отвън.

Като останаха сами, Дънрос й подаде тънък лист.

— Това е банков чек за 750 000 щатски долара. Бях ти купил акции на „Струан“ на 9.50 и ги продадох на 28.

— Какво?

— Ами, нали бях обещал да купя акции на 9.50. Твоят дял от сделката възлиза на 3/4 милиона долара. „Струан“ спечели милиони. Аз също, както и Филип, и Дайан, бях включил и тях.

Кейси не можа да схване:

— Извинявай, не разбирам.

Той се усмихна и й обясни наново, като добави:

— Има и още един чек — за четвърт милион щатски долара, дела ти в покупката на Универсалните магазини.

Тя ахна:

— Не ти вярвам.

Лицето му се озари от мимолетна усмивка:

— Да. След месец ще получиш още 3/4 милиона. А след два месеца ще можем да ти предоставим още половин милион долара при нужда.

Зад нея в кабината на „Янки 2“ Джанели включи първия реактивен мотор. Той се завъртя с рев.

— Това ще те оправи ли? — попита Дънрос.

Устата й се отвори, но отначало не можа да каже нищо, после попита:

— Четвърт милион?

— Да. Всъщност цял — от двата чека. Между другото, не забравяй, че сега ти си тай-пан на „Пар-Кон“. Това е истинският подарък на Линк за теб. Тай-пан. Парите не са важни — той й се усмихна и рязко я прегърна. — Успех, Кейси. Ще се видим след месец. Нали?

И вторият мотор изрева.

— Един милион щатски долара?

— Да. Ще кажа на Даусън да ти даде някакъв съвет за данъците. Тъй като печалбата ти е в хонконгски долари, съм сигурен, че има законни начини да се избягнат — а не да се заобиколят — данъците.

И друг мотор се събуди.

Тя го гледаше онемяла. Вратата на чакалнята за ВИП пътници се отвори и влезе висок жизнерадостен мъж.

— Здравей, Йан. Казаха ми, че мога да те намеря тук.

— Здравей, Дейв. Кейси, това е братовчед ми Дейвид Макструан.

Кейси го изгледа безизразно и леко му се усмихна, без в действителност да го забелязва.

— Здравейте. Но, Йан, ти сериозно — сериозно ли го каза?

— Разбира се — и последният мотор заработи с трясък. — Май трябва вече да се качваш! До другия месец!