Читать «Търговска къща» онлайн - страница 871

— Не са от мен. От Линк са. Чуй ме — предаде й разказа на Дънрос за Бартлет. Без да скрива нищо. Като се разкъсваше цялата, докато повтаряше думите му. — Ето какво е казал Линк. Мисля, че ти си тази, за която е искал да се ожени. Може би греша. Не знам. Но той вероятно би искал да имаш малко готови… някаква сигурност.

Орланда си помисли, че сърцето й ще се пръсне от тази ирония на съдбата.

— Линк е помолил тай-пана да му стане кум? Така ли?

— Да.

— И е искал ние двете да бъдем приятелки?

— Да — отговори Кейси, без да е уверена, че постъпва правилно, така, както би искал Линк. Но като седеше сега тук и гледаше това красиво нежно момиче с големи очи, идеална фигура и изящна кожа, която нямаше нужда от никакъв грим, тя отново си каза, че не може да обвинява нито нея, нито Линк. „Грешката беше моя, изцяло моя. И аз съм сигурна, че той не би я оставил без средства. Значи и аз не мога. Заради него. Линк е искал да станем приятелки. Може би ще успеем.“

— Защо да не опитаме? — предложи тя. — Виж, Хонконг не е място за тебе. Защо не заминеш някъде другаде?

— Не мога. Къде да ида? Нямам никакво образование. Аз съм едно нищо. Бакалавърството ми е без покритие — сълзите й потекоха наново. — Аз съм само… Някой ден ще откача.

На Кейси изведнъж й хрумна нещо:

— Защо не опиташ в Щатите? Бих могла да ти помогна да си намериш работа.

— Какво?

— Да. Може би в някой моден бутик — не знам точно какво, но ще опитам.

Орланда я гледаше недоверчиво.

— Ще ми помогнеш, наистина ли ще ми помогнеш?

— Да — Кейси остави плика и визитната си картичка на масата и се изправи, цялото тяло я болеше. — Ще се опитам.

Орланда се приближи до нея и я прегърна:

— О, благодаря ти, Кейси, благодаря ти.

Кейси също я прегърна и сълзите им се смесиха.

Вече бе съвсем тъмно и нощта се осветяваше само от бледата светлина на малката луна, която се прокрадваше от време на време иззад облаците. Роджър Крос се приближи безшумно до полускритата във високата стена около губернаторската резиденция врата и я отключи със собствен ключ. После я заключи след себе си и тръгна бързо нагоре по сенчестата страна на пътеката. Като приближи къщата, той се отклони на изток, слезе няколко стъпала надолу към една врата на сутерена и извади друг ключ.

Вратата се отвори също толкова безшумно като първата. Срещу него се изправи часовой с насочена пушка:

— Парола, сър!

Каза му я. Войникът отдаде чест и се отдръпна. Крос почука на друга врата в далечния край на коридора. Отвори му адютантът на губернатора.

— Добър вечер, господин главен инспектор.

— Надявам се, че не съм ви накарал да ме чакате?

— Не, никак.

Адютантът го поведе през свързаните мазета до дебела желязна врата в една бетонна кабина, която стърчеше недодялано насред голямата изба редом с лавиците с вино. Крос влезе вътре сам и затвори вратата зад себе си. След като се залости отвътре, той се отпусна. Сега беше далеч от любопитни очи и уши. Това беше неговата Светая светих, съвещателната стая за много тайни разговори — бетонната кабина и центърът за свръзка бяха изградени с много усилия от доверени офицери на СИ, всички до един британци, за да не се допусне инсталиране на вражески подслушвателни апарати в стените, и въпреки това цялата конструкция се проверяваше ежеседмично от експерти на Специалните служби — да не би в нея все пак да са попаднали някакви микрофони.