Читать «Търговска къща» онлайн - страница 868

— Ние ще победим, ще победим, да знаете — извика им той, а гърдите му се издуваха от вълнение. — Ще победим!

После, все още подозирайки някаква измама, той отстъпи назад и побягна към Китай. Армстронг и Смит забелязаха, че близо до влака го пресрещна някаква небиеща на очи групичка, но беше твърде далеч, за да се види ясно. Напрежението по моста спадна. Слънцето започна да залязва.

Роджър Крос наблюдаваше всичко това с мощен бинокъл от малката куличка над полицейския участък. Беше скрит добре. До него, също така скрит, снимаше с фотоапарат един оператор от СИ. Лицето на Крос потъмня. Сред посрещачите на Брайън Куок беше и Цу-ян, изчезналият милионер.

Слънцето сякаш потъна зад морето на запад. Кейси беше на терасата на Върха и цял Хонконг се простираше в краката й, в здрача вече светеха лампи, част от града и Каулуун беше обагрена в кървавочервено, а другата част беше тъмна, с дълбоки сенки и ярки светлини. Слънцето изчезна и започна нощта, истинската нощ.

Тя не видя нищо от тази красота. Лицето й беше мокро от сълзите, които продължаваха да се леят. Беше се облегнала на перилата в далечния ъгъл на терасата. Другите туристи и чакащите на близката автобусна спирка не я закачаха — бяха прекалено заети със собствените си проблеми.

— Божичко, вчера натрупах цяло състояние…

— Аз започнах веднага да купувам и си удвоих парите…

— Айейа, аз също и вчера цял ден преговарях с „Мидън кингдъм“ да ми дадат заем срещу всичките ми ценни книжа…

— Да се благодарим на боговете, че Централното кралство отърва тия глупави чуждестранни дяволи…

— Аз купих акциите на „Ноубъл хаус“ на 20…

— Чухте ли, че били изровили още две тела на Коутуол и общият брой на загиналите вече бил 67…

— Джос! Не е ли прекрасно за борсата! Предсказанието на Стария сляп Тунг пак се сбъдна…

— Чухте ли за сестра ми, третата камериерка Фун от големия хотел? Тя и синдикатът й купуваха при най-лоши условия и сега е милионерка…

Смазана от мъка, Кейси не чуваше и не виждаше нищо. Хората идваха и си отиваха, сред тях имаше и няколко влюбени двойки. Единствените европейци бяха туристите с техните неизбежни фотоапарати. Кейси се стараеше да се държи настрана от тях.

— Ей, мога ли да ви помогна? — попита я някакъв мъж.

— Не, не, благодаря — отвърна унило тя, без да го погледне, неспособна да спре сълзите си.

„Трябва да престана — помисли си Кейси. — Трябва. Трябва да започна отначало и да бъда силна, и да живея за себе си и за Линк. Трябва да го пазя и него, и това, което е негово, трябва да съм силна, да съм силна.

Но как?“

— Няма да се предам — каза си тя на глас. Няма. Трябва да помисля.

„Трябва да помисля за това, което ми каза тай-панът. Не за сватбата, о, Линк, не за това. Трябва да помисля за Орланда.

«Много ли е да се надявам те да станат приятелки?» Наистина ли го е казал?

Какво да правя с нея?