Читать «Търговска къща» онлайн - страница 790

Кейси се засмя с него, тъй като също искаше да сменят темата — тя беше прекалено трудна за разрешаване в момента.

— Е, Куилън, и ти си от лошите момчета.

— О?

— Да.

Горнт се извърна и огледа внимателно небето пред тях. Кейси му се любуваше. „Радвам се, че той ми се доверява и ме счита за жена“ — помисли си тя, успокоена от виното и храната, и от неговото желание. Тя го усещаше, откак се бе качила на борда, и отново се попита как ще се справи с него, когато му дойде времето, а това неизбежно щеше да стане. Дали да каже да, или не? Или може би? Може би другата седмица?

А ще има ли следваща седмица?

— Какво ще стане утре, Куилън? На борсата?

— Утре ще се реши всичко.

— Сериозно?

— Аз или ще спечеля, или ще загубя — Горнт сви рамене. — И в двата случая съм защитен. Утре ще купувам. Ако имам джос, ще съсипя Дънрос.

— А после?

Той се засмя:

— Ти съмняваш ли се? Ще го разбия напълно на надбягванията.

— О, ти наистина го искаш, нали?

— Да. Това е победата. Той и неговите предци винаги са ни държали настрана, мен и моите прадеди. Разбира се, че го искам.

„Чудя се дали ще успея да се договоря с Йан — мислеше си разсеяно тя. — Дали ще успея да убедя тай-пана да разреши на Куилън да има собствена ложа и да го направи съдия. Лудост е тези двамата да се държат като слонове в стъкларски магазин — има повече от достатъчно място и за двамата. Йан ми дължи услуга — ако Муртаг даде парите.“

Сърцето й запърха, като си помисли какво ли е станало с Муртаг и с банката и ако отговорът е „да“, какво ли ще направи Куилън.

„А къде ли е Линк? Дали не е с Орланда, в обятията й и не прекарва ли следобеда в мечти?“

Кейси отново се сгуши на палубата и затвори очи. Соленият вятър, боботенето на моторите и вълнението на морето я приспаха. Спа непробудно, като в утроба и след няколко минути се събуди освежена. Горнт беше седнал срещу нея и я наблюдаваше. Отново бяха сами, капитанът кантонезец бе поел руля.

— Лицето ти е много хубаво, като спиш — каза той.

— Благодаря — тя се повдигна на лакът. — Странен човек си ти, отчасти дявол, отчасти принц, в един момент състрадателен, а в следващия — безчувствен. Това, което направи за Питър, беше чудесно.

Горнт само се усмихна и нищо не каза, очите му бяха странно и приятно предизвикателни.

— Линк е… мисля, че Линк е влюбен в Орланда — каза Кейси, без да се усети, и забеляза, че лицето му се помрачи за секунда.

— О?

— Да — замълча, но той не каза нищо, само я гледаше. Принудена от настъпилата тишина, тя продължи механично: — Май че и тя е влюбена в него — последва нова продължителна тишина. — Куилън, това да не би да е част от някакъв замисъл?

Той тихо се засмя и тя почувства превъзходството му.

— Сирануш, ти си странна. Аз не…

— Наричай ме Кейси. Моля те. Сирануш не ми харесва.

— На мен пък не ми харесва Кейси. Мога ли да ти казвам Камелиен? Когато сключим сделката, а?

Тя несъзнателно застана нащрек.

— Това зависи от Линк.

— Ти не си ли тай-пан на „Пар-Кон“?

— Не. И никога няма да бъда.

Горнт се засмя. После каза: