Читать «Търговска къща» онлайн - страница 73

— А не може ли да уредим този въпрос още сега и да не мислим повече за него?

Гавалан погледна часовника си. „Почти време за обяд — слава Богу.“

— Жак, какви са ангажиментите ти за утре?

— Предпочитам да е сутринта.

— Джон също — каза Филип Чен. Гавалан вдигна телефона и набра.

— Мери? Обади се на Даусън и уреди среща утре в единадесет за господин де Вил, господин Джон Чен и госпожица Кейси. В техния офис. — Той затвори телефона. — Жак и Джон Чен се занимават с всички корпоративни въпроси. Джон се е специализирал по американската част, а Жак е експертът. Ще изпратя кола, за да ви вземе от хотела — в 10:30.

— Благодаря, но не е необходимо да си създавате излишни затруднения.

— Както искате — отвърна вежливо той. — Мисля, че моментът е подходящ, за обедна почивка.

— Имаме още четвърт час — каза Кейси. — Ще започнем ли обсъждането на начините за финансирането? А ако желаете, можем да поръчаме да ни донесат сандвичи, за да не прекъсваме работата.

Те я изгледаха с ужас. „Да не прекъсваме работата?“

— Защо не? Това е стар американски обичай.

— Слава Богу, обичаят тук не е такъв — каза Гавалан.

— Да — отсече Филип Чен.

Имаше чувството, че неодобрението им я затисна като похлупак, но това не я трогна. „Вървете на майната си — помисли си тя с раздразнение. След това направи усилие да преодолее яда си. — Слушай, идиотко такава, не позволявай на тези копелета да ти се налагат!“ Усмихна се мило:

— Ако желаете да направим почивката сега, нямам нищо против.

— Добре — каза веднага Гавалан и останалите въздъхнаха с облекчение. — Обикновено отиваме на обяд в 12:40. Може би преди това ще искате да се поосвежите.

— Да, благодаря — каза тя, тъй като знаеше, че искат да излезе от стаята, за да могат да обсъдят — първо нея, а после сделката. „По-добре щеше да бъде, ако го направеха в обратен ред — помисли си тя, — но няма да стане. Ще бъде както винаги: ще се обзалагат за това кой пръв ще легне с нея. Но никой няма да успее, защото не искам нито един от тях, поне засега, независимо от това колко са привлекателни. Тези мъже са като всички останали, с които съм имала работа — не искат любов, а само секс. С изключение на Линк. Не мисли за Линк и за това колко много го обичаш и за това колко скапани бяха тези години. Скапани и прекрасни. Не забравяй своето обещание. Няма да мисля за Линк, нито за любов. Не и до рождения ми ден, до който остават деветдесет и осем дни. На деветдесет и осмия ден завършва седмата година и с помощта на моя любим дотогава ще имам своите твърди пари и наистина ще му бъда равна, и, ако е рекъл Господ, ще притежаваме «Ноубъл хаус». Това ли ще е сватбеният ми подарък за него? Или пък неговият за мен? Или подарък на раздяла?“

— Къде е дамската тоалетна? — попита тя и стана от стола. Линбар Струан й отвори вратата, затвори я след нея, а след това се ухили:

— Залагам хиляда, че няма да успееш, Жак.

— Хиляда отгоре — каза Гавалан. — И още десет, че ти няма да успееш, Линбар.

— Готово — отвърна Линбар. — Но при условие, че тя остане тук поне един месец.