Читать «Търговска къща» онлайн - страница 58

— Повече от Сингапур?

— Разбира се.

— А от Манила?

— Разбира се.

— А Токио?

— Той винаги ще бъде само на японците. — Очите на Горнт блеснаха, а лицето му се покри с бръчици. — Хонконг е най-великият град в Азия, господин Бартлет. Независимо от това кой го управлява, рано или късно той ще управлява Азия… Естествено говоря за търговията, финансите, корабоплаването и големия бизнес.

— А какво ще стане с комунистически Китай?

— Смятаме, че КНР — както наричаме Китайската Народна Република — има полза от Хонконг. Ние сме контролираната „отворена врата“ за тях. Хонконг и „Ротуел-Горнт“ представляват бъдещето.

— Защо?

— Защото откакто Шанхай е индустриалният и бизнес център на Китай, шанхайците са най-предприемчивите хора в Китай и те диктуват темпото. А сега най-способните от тях са тук. Скоро ще разберете каква е разликата между кантонезците и шанхайците. Шанхайците са предприемачите, индустриалците, посредниците и онези, които правят международен бизнес. Няма текстилен или корабен магнат или индустриалец, който да не е шанхаец. Кантонезците се занимават със семеен бизнес, господин Бартлет. Те са самци, докато шанхайците разбират от съдружие, от съвместна дейност и най-вече от банково дело и финанси. — Горнт запали нова цигара. — Ето в това е нашата сила, затова сме по-добри от „Струан“ и затова рано или късно ще бъдем номер едно.

Линк Бартлет разглеждаше внимателно човекът, който седеше срещу него. От досието, което бе изготвила Кейси, знаеше, че Горнт е роден в британско семейство в Шанхай, че е на четиридесет и осем, вдовец, с две големи деца и че от 42-а до 45-а е служил като капитан в австралийската пехота в Тихия океан. Знаеше също, че ръководи много успешно „Ротуел-Горнт“ като частно феодално владение, което бе поел от баща си преди осем години.

Бартлет се намести в дълбокия кожен стол:

— След като със „Струан“ сте съперници и сте толкова сигурен, че все някой ден ще бъдете номер едно, защо чакате? Защо не ги превземете още сега?

Горнт го наблюдаваше, а насеченото му лице не трепваше.

— Няма нещо на този свят, което да желая по-силно. Но все още не мога. Преди три години бях съвсем близо до целта — те надцениха собствените си възможности, джосът на предишния тай-пан му бе изневерил.

— Джос?

— Това е китайска дума, която означава късмет, съдба, но е малко по-силна. — Горнт го гледаше замислено. — Тук хората са много суеверни. Джосът е много важно нещо, както избирането на подходящия момент. Джосът на Аластър Струан му изневери или се обърна. Миналата година беше катастрофална за него и тогава, отчаян, той предаде властта в ръцете на Йан Дънрос. Бяха почти разорени. Започна масова разпродажба на акциите им. Взех да купувам, но Дънрос се измъкна от тази ситуация и стабилизира пазара.

— Как?

— Да кажем, че упражни голямо незаконно въздействие върху някои банкови кръгове. — Горнт си припомни с хладен гняв как внезапно Хавъргил, противно на всички техни лични, тайни споразумения, не се бе противопоставил на искането на Струан за огромен, срочен заем, който бе дал на Дънрос време да възстанови компанията.