Читать «Търговска къща» онлайн - страница 54
Джеймс Клавел
Армстронг кимна:
— Изглежда е взел това решение в последния момент — без резервация, без билет, без багаж. Достатъчни са били няколко долара под тезгяха, за да свалят някой и на негово място да качат него. Носел е само дипломатическо куфарче. Странно, а?
Брайън Куок каза:
— Няма никаква надежда да бъде екстрадиран от Тайван.
Дънрос се вгледа в него, после отново погледна Армстронг. Очите му не трепваха и бяха с цвета на морски лед.
— Каза, че имало две съвпадения. Какво е другото?
— Не можем да открием Джон Чен.
— Какво говорите?
— Няма го вкъщи, нито при приятелката му, нито на което и да е от местата, където обикновено ходи. От няколко месеца, с прекъсвания, следим него и Цу-ян. Откакто ни информираха от ЦРУ.
Настъпи тишина.
— Проверихте ли корабчето му? — попита Дънрос, макар и да знаеше, че са го направили.
— Закотвено е на мястото си. От вчера не е изкарвано. Момчето, което се грижи за него, също не го е виждало.
— На игрището за голф?
— Не, не е там — каза Армстронг. — Нито на автомобилната писта. Не е присъствал на изпробването, въпреки че са го очаквали. Няма го, изчезнал е.
6
11:45 часа
В заседателната зала всички мълчаха слисани.
— Какво е станало? — попита Кейси. — Цифрите са достатъчно красноречиви.
Четиримата мъже, които седяха около масата, я погледнаха. Ендрю Гавалан, Линбар Струан, Жак де Вил и Филип Чен — членове на Вътрешния съвет.
Ендрю Гавалан бе висок, слаб, четиридесет и седем годишен. Той погледна тестето листа пред себе си. „
— Може би трябва да поговорим с господин Бартлет — каза той с неудобство, все още много объркан от факта, че имат работа с жена.
— Вече ви казах, че имам правото да се разпореждам във всички тези области — каза тя, опитвайки се да прояви търпение. — Аз съм финансов и изпълнителен вицепрезидент на „Пар-Кон индъстрис“ и съм упълномощена да водя преговорите с вас. Миналия месец го потвърдихме в писмена форма. — Кейси се владееше. Срещата вървеше много трудно. От първоначалния шок, че е жена до неизбежната и извънредно любезна неловкост. Чакаха я да седне, чакаха да заговори първа, после стояха прави, докато тя не ги покани да седнат, разговаряха за незначителни неща, без желание да се заемат с бизнес, въобще не искаха да преговарят с нея и вместо това й обясняваха как съпругите им с удоволствие ще я разведат по магазините, а след това зяпнаха от учудване, защото тя знаеше и най-малките подробности от проекта за сделката. Всичко това бе част от един стил, с който в нормална ситуация тя можеше да се справи. Но не и днес. „Господи — мислеше си тя, — трябва да успея.“
— Наистина е много просто — каза в началото, опитвайки се да ги освободи от неловкостта. — Абстрахирайте се от факта, че съм жена и ме преценявайте според способностите ми. И така, в нашия дневен ред фигурират три точки: фабриките за полиуретан; нашето предложение за лизинг на компютри и накрая общото представяне на нашите петролно-химически продукти — торове, фармация и спортни стоки из цяла Азия. Първо, нека обсъдим фабриките за полиуретан, запасите от химически смеси и предвидения график за финансиране.
