Читать «Търговска къща» онлайн - страница 16

— Добър вечер — каза Армстронг, забелязвайки, че от близо тя е дори по-привлекателна. — Добре дошли в Хонконг.

— Благодаря ви. Началник-отдел? От полицията ли? — нещо щракна в мозъка й, — а, Армстронг. Робърт Армстронг? Шеф на Криминалния отдел на Каулуун?

Той прикри изненадата си:

— Вие сте много добре осведомена, госпожице Чолок.

Тя се засмя:

— Това е част от ежедневието ми, когато отивам на ново място, особено ако е като Хонконг, работата ми изисква да бъда подготвена… затова просто помолих да ми изпратят вашите списъци.

— Ние нямаме публикувани списъци.

— Зная. Но хонконгското правителство издава правителствен телефонен указател, който може да бъде закупен от всеки. Помолих да ми изпратят един от тях. Там има списък на всички полицейски отдели, на шефовете им, заедно с домашните телефони на повечето от тях, както и на останалите правителствени служби. Получих екземпляра чрез вашата хонконгска служба за обществени връзки в Ню Йорк.

— Кой е шеф на Специалния отдел? — попита той, за да я провери.

— Не знам. Мисля, че този отдел не фигурираше. Нали?

— Невинаги.

В погледа й се четеше леко неодобрение.

— Всички частни самолети ли посрещате, господин началник?

— Само онези, които искам. — Той й се усмихна. — Само онези, с които пристигат красиви, добре информирани дами.

— Има ли нещо нередно? Някакъв проблем?

— О, не, нищо особено. Кай Так е част от моите задължения — каза спокойно Армстронг. — Бихте ли ми дала паспорта си, ако обичате?

— Разбира се — неодобрението й, се засили, докато отваряше чантата си и подаваше американския си паспорт.

Дългогодишната практика го беше научила да проверява много подробно. „Родена в Провидънс, Роуд Айлънд, на 25-и ноември 1937, ръст — 178 см, коса — руса, очи — светлокафяви. Паспортът е валиден за още две години. Двайсет и шест, а? Мислех, че е по-млада, макар че има нещо странно в погледа й, ако човек я види отблизо.“

С явна небрежност той разлисти паспорта. Тримесечната хонконгска виза бе нова и съвсем в ред. Десетина печата на имиграционни служби — на Англия, Франция, Италия, или Южна Африка. Но имаше и един по-особен — на СССР, от юли същата година. Седемдневен престой. Разпозна московския печат.

— Сержант Лий!

— Да, сър?

— Удари печата — каза той небрежно и й се усмихна. — Всички сте свободни. Можете да останете колкото искате. Когато наближи изтичането на визите ви, просто идете в най-близкия полицейски участък и ще ви ги продължим.

— Много ви благодарим.

— Колко време смятате да останете тук?

— Зависи от хода на сделката ни — отвърна Кейси след кратка пауза. Тя се усмихна на Джон Чен. — Надяваме се да се задържим в бизнеса доста дълго.

Джон Чен каза:

— Да. Ъ-ъ, ние също. — Все още не можеше да се осъзнае. „Със сигурност е невъзможно Кейси Чолок да е жена“ — мислеше си той.

Зад тях стюардът Свен Свенсен, слизаше с пружинираща походка по стълбата, с два самолетни куфара.

— Заповядай, Кейси. Сигурна ли си, че това ще ти стигне за тази вечер?

— Да. Разбира се. Благодаря ти, Свен.

— Линк каза да тръгваш. Имаш ли нужда от помощ за митницата?