Читать «Търговска къща» онлайн - страница 126
Джеймс Клавел
Засега само две от прогнозите на Грант, съдържащи се в предишни доклади, се бяха сбъднали. Една година по-рано бе предсказал, че де Гол ще упражни правото си на вето, за да попречи на приемането на Великобритания в ЕИО, че като цяло френската позиция ще става все повече просъветска и че де Гол под натиска на чужди влияния и поощрен от един от своите най-близки съветници — много таен, прикрит агент на КГБ — ще започне дългосрочна атака срещу икономиката на Съединените Щати чрез спекулации със злато. Дънрос бе отминал това като пресилено и бе изпуснал шанса да натрупа цяло състояние.
Шест месеца преди да се случи, Грант бе предвидил Карибската криза и това, че Кенеди ще хвърли ръкавицата, ще направи блокада на Куба, няма да се огъне от заплахите за война и че Хрушчов ще отстъпи притиснат от ситуацията. Залагайки на това, че Грант този път бе прав, въпреки че вероятността за възникването на Кубинска ядрена криза точно в този момент изглеждаше минимална, Дънрос бе спечелил за „Струан“ половин милион лири. Освен това утвърди широкообхватен план за инвестиции в хавайски захарни плантации, който трябваше да влезе в действие, веднага щом намери финансово оръдие за това. „И сега го имаш — си каза той ликуващо — «Пар-Кон».“
— Почти го имаш — промърмори, поправяйки се. — Доколко трябва да вярвам на този човек? Тази комисия на А. М. Грант е вече една гигантска инвестиция за всичките ми увъртания. Да. Но това е почти все едно да имаш личен астролог. Няколко точни прогнози не означават, че и всички останали ще бъдат такива. Хитлер е имал личен предсказател. Юлий Цезар — също. Бъди разумен, бъди предпазлив. Какво да правя? Сега или никога. Севрин. Алън Медфърд Грант бе написал:
Документите, които ни бяха донесени и потвърдени от френската шпионка Мари д’Орлеанс, заловени от Сюрете на 16-и юни, сочат, че пето управление на КГБ (Дезинформация — ДАЛЕЧЕН ИЗТОК) разполага с неизвестна до този момент дълбоко законспирирана шпионска мрежа в целия Далечен Изток, с кодово наименование Севрин. Задачата на Севрин е ясно изложена в заловения Основен документ:
Цел: Да бъде отслабен ревизионистичен Китай — официално признат от Централния Комитет на СССР за най-голям враг след САЩ.
Процедура: Пълно премахване на Хонконг като бастион на капитализма в Далечния Изток и най-важен източник на чужда валута и помощ — всякакъв вид — техническа и промишлена за Китай.
Метод: Дългосрочно проникване в пресата и останалите средства за масова информация, в полицията, в бизнеса и образованието на приятелски настроени чужденци, управлявано от Центъра — но изцяло в съответствие със специалните процедури в цяла Азия.
Дата на влизане в действие: незабавно.
Продължителност на операцията: условно тридесет години.
Дата на постигане на целта: 1980–83.
Секретност: Червено Едно.
Финансиране: Максимално.
Одобрен: Л. Б. 14-и март 1950 г.
— Интересно е да се отбележи — продължаваше Грант, — че документът е подписан през 1950 година от Л. Б. — предполага се, че това е Лаврентий Берия — когато Съветският Съюз и комунистически Китай бяха явни съюзници и че дори тогава Китай тайно е бил считан за Враг Номер Две. (Виж нашия предишен доклад 3/1962, Русия срещу Китай). В исторически план Китай е голямата цел, която винаги е била — и винаги ще бъде — преследвана от империалистическа и хегемонистична Русия. Завладяването на Китай или разбиването му на постоянно враждуващи, подчинени държави, е вечният крайъгълен камък на руската външна политика. Най-важният, разбира се, е унищожаването на Западна Европа, тъй като тогава, според Русия, Китай ще може да бъде погълнат за миг. Документите разкриват, че хонконгското ядро на Севрин се състои от един местен координатор с кодово название Артър и шестима агенти. Не знаем за Артър нищо друго, освен че е агент на КГБ от тридесетте години, когато е бил завербуван в Англия (не се знае дали е роден в Англия, нито пък дали родителите му са англичани, но би трябвало да е на около петдесет години). Неговата задача, разбира се, е провеждането на дългосрочна, свръхсекретна операция. Допълнителни свръхсекретни разузнавателни документи, откраднати от чехословашката Държавна тайна служба за сигурност от 6-и април 1959, извадка: В периода от 1946 до 1959 година, със съдействието на координатора Артър, са били завербувани шестима много важни, тайни агенти: по един в хонконгската Колониална канцелария (кодово название Чарлз), Хазна (кодово название Мейсън), Военноморска база (Джон), „Бенк ъф Лондон енд Чайна“ (Винсънт), Телефонната компания на Хонконг (Уилям) и в „Струан енд Къмпъни“ (Фредерик). Според нормалната процедура, само координаторът знае истинската самоличност на останалите. Установени са седем сигурни къщи. Между тях са „Синклер тауърс“ на острова Хонконг и хотела Деветте Дракона в Каулуун. Нюйоркската свръзка на Севрин е с кодово название Гуйлио. За нас той е много важен поради връзките му с Мафията и ЦРУ. — Грант продължаваше — Смята се, че Гуйлио е Винченцо Банастазио, голям престъпник и в момента дон на фамилията Салапионе. Това в момента се проверява от наши хора в Съединените Щати. Не знаем дали дълбоко законспирираният вражески агент в полицията (подробно описан в друг раздел) е част от Севрин, но предполагаме, че е. Според нас Китай ще бъде принуден да се стреми към непрекъснато увеличаване обема на търговията си със Запада, с цел равностойно да противостои на съветската хегемония и да запълни празното пространство и хаоса, създадени от внезапното и пълно прекратяване на съветското финансиране и изтеглянето на съветските специалисти през 1960 година. Китайските въоръжени сили имат остра нужда от модернизиране. Реколтата бе слаба. По тази причина всички видове стратегически материали и военно оборудване ще намерят добър пазар за много години напред, както и храни, основни хранителни продукти. Препоръчва се откупуването с голям замах на американските фючърси за ориз. Имам честта, сър, да бъда ваш покорен слуга, А. М. Г., Лондон 15-и август, 1963.