Читать «Търговска къща» онлайн - страница 119

Брайън Куок вдигна очи, а в съзнанието му бушуваше буря.

— Има и още няколко раздела, Господи, политическата ситуация в Кралството, а след това идва ред и на Севрин… Прочети го. — Той поклати безпомощно глава. — Господи, ако това е вярно… значи сме затънали до шията. Боже милостиви!

Армстронг тихо изпсува.

— Кой? Кой може да е шпионинът? Трябва да е по върховете. Но кой?

След дълга тишина, Брайън каза:

— Единственият… единственият, който би могъл да знае всичко това е самият Крос.

— О, я стига, за Бога!

— Помисли си, Робърт. Той е познавал Филби. Нали е учил в Кеймбридж? Двамата са били със сходен произход, на една възраст са били в разузнаването по време на войната, както и Бърджис и Маклийн. След като на Филби му се е разминало след толкова много години, защо не и на Крос?

— Невъзможно!

— Кой друг, освен него? Нали цял живот е бил в шести отдел на Военното разузнаване? Не беше ли тук на обиколка през петдесетте, а след това не го ли изпратиха отново преди пет години, за да създаде Специалното разузнаване като отделен клон на Специалния отдел? И нали оттогава той е шефът му?

— Това не доказва нищо.

— О?

Настъпи дълга тишина. Армстронг наблюдаваше внимателно своя приятел. Познаваше го прекалено добре и можеше да разбере кога говори сериозно.

— Имаш ли нещо конкретно? — попита той с неудобство.

— Да речем това, че Крос е хомосексуалист.

— Ти съвсем си откачил — избухна Армстронг. — Той е женен и… и може да е злобно копеле, но никога не е имало и намек за такова нещо. Никога.

— Да, но няма деца, жена му е непрекъснато в Англия, а когато е тук, спят в отделни стаи.

— Откъде знаеш?

— Техният ама знае, така че, ако имах желание, можех лесно да го разбера.

— Това нищо не значи. Много семейства спят в отделни стаи. Грешиш за Крос.

— Да речем, че мога да ти дам доказателство?

— Какво?

— Къде винаги прекарва част от отпуската си? Камерунските плата в Малая. Да речем, че там има приятел — млад малаец, известен педи.

— Бих искал да видя снимки, но и двамата знаем, че те могат да бъдат фалшифицирани — каза остро Армстронг. — Бих искал да чуя магнетофонни записи, но и двамата знаем, че и те могат да бъдат подправени. А самият младеж? Това не значи нищо. Фабрикуването на фалшиви показания и намирането на мними свидетели е много стар и изтъркан номер. Никога не е имало дори намек… а дори и да е с двойна резба, това не значи нищо — не всички обратни са предатели.

— Да. Но всички обратни много лесно биха могли да бъдат изнудвани. И ако той е, ще бъде един от най-заподозрените. Така ли е?

Армстронг се огледа притеснено:

— Не искам дори да говорим за това тук, може кабинетът да се подслушва.

— И ако е така?

— Ако е така и ако това, което казваш, е вярно, може да ни измете толкова бързо, че свят ще ти се завие. Така или иначе ще го направи.

— Може би. Но ако той е човекът, то тогава ще знае, че сме го усетили. А ако не е, ще ни се изсмее и аз изхвърчам от Специалното разузнаване. Във всеки случай, Робърт, не може да очисти всички китайци от полицията.