Читать «Търговска къща» онлайн - страница 115

Брайън Куок кимна, избърса дланите си и прибра носната си кърпа.

— Говори се, че Дънрос имал таен фонд. Още навремето Дърк Струан сложил началото му с плячката от Фучоу, когато го разграбил и опожарил — фонд, който единствен тай-панът може да ползва точно за такива неща, за h’eung yau и подкупи, дори и за убийство. Казват, че възлизал на милиони.

— И аз съм го чувал. Да. Само се моля на Бога… е, добре. — Армстронг посегна към папката, поколеба се за момент, после стана и отиде до телефона. — Всичко по реда си — каза той на китайския си приятел с иронична усмивка. — Първо да си пошепнем с някоя и друга важна клечка. — Той набра номера на Управлението на полицията в Каулуун. — Армстронг. Бихте ли ме свързали със сержант Танг-по?

— Добър вечер, сър. Да, сър? — гласът на сержант Танг-по бе топъл и дружелюбен.

— Добър вечер — каза любезно той, използвайки както обикновено съкратеното обръщение за старши сержант. — Искам информация. За кого е било предназначено оръжието? Кои са похитителите на Джон Чен? До три дни искам Джон Чен или трупа му. И този Бивш вълк или Бивши вълци да са на подсъдимата скамейка — много бързо.

Последва кратка пауза.

— Да, сър.

— Ако обичаш, кажи на всички. Големият Бял Баща е наистина много ядосан. А дори когато се ядоса съвсем малко, започва смяна на полицейски началници — дори на сержанти, при това първокласни. Някои дори биват разжалвани в обикновени полицаи и изпращани на границата. А други могат да бъдат изхвърлени или депортирани, или даже да влязат в затвора. Е?

По-дълга пауза.

— Да, сър.

— А когато е наистина много ядосан, всеки се спасява, ако може, преди акцията срещу корупцията да се стовари върху главите на виновните, а дори и на невинните.

Пак пауза.

— Да, сър. Ще кажа на всички. Веднага. Да, веднага.

— Благодаря, старши. Големият Бял Баща е наистина много ядосан. — Гласът му стана още по-остър. — Може би ще помолиш твоите колеги за помощ. Те със сигурност ще разберат, че моят скромен проблем е и техен. — Той премина на кантонезки. — Когато драконите се оригват, целият Хонконг се насира. Нали?

Още по-дълга пауза.

— Ще се погрижа за това, сър.

— Благодаря ти. — Армстронг остави слушалката на мястото й.

Брайън Куок се ухили:

— След това обаждане доста сфинктери ще се разтреперят.

Англичанинът кимна и отново седна, но лицето му запази суровото си изражение.

— Не обичам да използвам много често този номер. Всъщност това е едва вторият случай, но нямам друг избор. Показа ни го съвсем ясно и Старецът. Най-добре е ти да направиш същото с твоите хора.

— Разбира се. „Когато драконите се оригват…“ Да не би да намекваш за легендарните Пет Дракона?

— Да.

В този момент хубавото лице на Брайън Куок застина в маска — студени, черни очи на фона на златистата му кожа, а правоъгълната му брадичка бе почти голобрада.

— Танг-по от тях ли е?

— Не знам, не съм сигурен. Винаги съм мислил, че е, въпреки, че нямам никакви доказателства. Не, не съм убеден, Брайън. А според теб от тях ли е?