Читать «Гай-джин» онлайн - страница 940

— О, Mon Dieu.

— Наистина. Какво да правя?

Анжелик усети, че и нейната глава започна да бучи.

— Би могла… не, от това нищо няма да излезе… Навярно бих могла… Не, не мога. Прекалено е…

— Ами ако ти… — Анжелик поклати глава. Безпомощно се взря в Морийн, а в същия момент и тя се втренчи в очите й. Всяка видя собственото си изражение, изписано на лицето на другата: еднакъв потрес, погнуса, отвращение, оскърбление и ярост. За момент застинаха така, после Анжелик прихна, след секунда захихика и Морийн, а след миг и двете вече се заливаха от смях.

Чен и Варгас ги зяпнаха, а гръмките изблици на смях се смесваха с шума на прибоя. Анжелик изтри първите добри, весели сълзи, които проливаше за пръв път от много време насам.

— Неговият Едноок… — Отново избухнаха в неистов смях, заливаха се в кикот, докато не ги заболя стомах и им се наложи да се вкопчат една в друга.

Пристъпът отмина също така неочаквано, както ги бе връхлетял, и остави зад себе си някаква тъга.

— Забавно е, Морийн, но всъщност въобще не е забавно…

— Да. Никак — отвърна Морийн печално. — Ще ми се… искам да си ида у дома. Смятах, че ще се справя с Йошивара — Джейми е като всички останали мъже, — но не мога. Вече съм убедена в това. Няма да понеса живот като този тук, където има Йошивара и винаги ще я има. И независимо дали ми харесва, Анжелик, или не след година-две ще се появят хлапетата, децата, и след няколко години той ще ни мисли за стари, който и да е. Ние наистина ще сме стари, косите ни ще побелеят, зъбите ни ще изпадат и който и да е мъж ще си тръгне по пътя. Животът на жената не е лесна работа. О, как ми се иска да бях се качила на „Красавицата от Атланта“ на път за вкъщи, а не да стоя тук сега. Все едно, ще си замина колкото се може по-бързо. Вече съм решила.

— Помисли. Не му казвай още тази вечер.

— По-добре да му го кажа още тази вечер, така… така е най-добре.

Анжелик се подвоуми.

— Ще те почакам, докато посрещнем катера, и после ще си тръгна.

— Благодаря ти. Ще ми е мъчно да се разделя с теб. Досега не бях имала истинска приятелка. — Морийн хвана Анжелик под ръка и се загледа към „Красавицата от Атланта“.

— Аййиая — рече с погнуса Чен на фуджоуски диалект, на който и двамата с Варгас говореха свободно. — Тия двете кучки защо не проявят малко разум и не изчакат катера на топло вкъщи, та и ние да не мръзнем покрай тях.

— Джейми няма да се възхити, ако те чуе как я наричаш!

— За щастие той не знае този диалект, дори и кантонски не знае, пък и при всички случаи не бих я нарекъл кучка пред него или пред който и да било чуждоземски дявол. Макар че, както знаеш, ние точно така викаме на техните жени. Не бих си позволил да използвам по-грубички думи, когато са наблизо. Ще река „Утринно цвете“ или ще измисля хиляди други имена, които, както знаеш, си означават „кучка“, ама чуждоземските дяволи си мислят, че става дума за „утринно цвете“. — Чен се изкиска. Дългата му ватирана горна дреха го пазеше от студа. Луната се показа иззад един облак и китаецът се загледа в нея. — Та това „Утринно цвете“ си въобразява, че ще стане Джами тай-тай. — Той отново се изкиска. — Това няма да го бъде.