Читать «Гай-джин» онлайн - страница 902

За нейно огромно облекчение всичките й момичета, персоналът и клиентите бяха налице, с изключение на Фуджико, Хиноде, Теко, Фурансу-сан и Тайра, а липсваха и двама прислужници и две прислужнички. Но това не я обезпокои. Сигурно се бяха скрили някъде другаде. Някой от слугите бе забелязал един или двама гай-джин да тичат към Портата. „Наму Амида Буцу — помоли се Райко, — опази ги всичките и ме благослови, задето толкова разумно обучих момичетата и хората си как да се оправят по време на пожар.“

Ужасът, преживян през големия пожар в Йошивара в Йедо преди дванайсет години, и бе послужил за урок. Тогава тя едва не загина заедно с клиента си — един богат търговец на ориз от Гиокояма. Бе го спасила, защото го бе извлякла мъртвопиян навън, рискувайки собствения си живот. Докато тичаха през градините, внезапно се озоваха заобиколени от пламъци. Но се спасиха от сигурна смърт, изкопаха яма в меката почва с ножа на пояса й, така че огънят ги подмина. Все пак долната половина на тялото и краката й обгоряха зле и така приключи попрището й на куртизанка.

Клиентът й не я забрави и след като Райко се съвзе достатъчно, за да ходи, той се обърна към Гиокояма и те й отпуснаха пари да отвори своя собствена Къща. А той бе отишъл при друга жена. Вложението им бе донесло петорна печалба. В онзи пожар бяха загинали около стотина куртизанки, шестнайсет мама-сан, безброй клиенти и прислужнички. Още повече бяха намерили смъртта си по време на пожара в Шимибара в Киото. Векове наред по същия начин бяха загинали стотици. Големият пожар в Широките ръкави, изригнал няколко години преди това, я бе унищожил до основи и бе струвал на Йедо стотици хиляди жертви. За две години я построиха наново и тя пак процъфтя, после отново изгоря и пак я построиха и така — до безкрайност. „Сега, както и тогава — закле се Райко, — ние също ще издигнем нашата по-хубава отпреди!“

— Пътят за Шестнайсетте орхидеи е оттук, нали, господарке? — Прислужникът се двоумеше сред кълбата от дим, които се виеха на талази. Силен порив на вятъра помете сгурията и изгасналите въглени и откри крайъгълен камък и каменен дракон, пропукан от зноя. Райко го разпозна и разбра къде се намират: до къщичката на Хиноде.

— Май ще трябва да се върнем малко — рече тя, но нещо проблесна пред очите й. — Чакай. Какво е това?

— Къде, господарке?

Райко замълча. Нов полъх раздуха жаравата и тя пак съзря същия проблясък малко по-напред и вдясно.

— Ето там!

Много предпазливо слугата взе почерняло клонче без листа и се зае да си разчиства пътечка. Пристъпи напред, вдигна лампата и се взря в тъмнината.

— Да се върнем, ще огледаме утре!

— Ей сега, господарке. — Като се предпазваше от зноя, мъжът бързо разчисти жарта и ахна. Две овъглени човешки тела лежаха едно до друго, лявата ръка на едното държеше дясната на другото. Просветваше златен пръстен с печат, изкривен и отчасти разтопен. — Господарке!

Вцепенена от ужас като статуя, Райко пристъпи до него. „Сигурно са Фурансу-сан и Хиноде — хрумна й тутакси, — той винаги носеше пръстен с печат… Ами да, спомням си — дори ми го предложи преди няколко дни.“