Читать «Гай-джин» онлайн - страница 76

Йоши беше проницателен и добре подготвен; от погледа му не убягна слабостта на Анджо и си я отбеляза наум за бъдеща употреба, доволен, че е прозрял нещо важно за врага си:

— Не, няма. Те ще се бавят, ще ругаят, ще хленчат, но никога няма да ни помогнат да смажем Сацума. Нямат и никакви муниции.

— Ако не сега, кога? — Яростта на Анджо се изля, пришпорена от страха и отвращението му към земетресенията. Бе преживял едно много тежко като дете, баща му бе изгорял като факла, майка му и двамата му братя бяха станали на пепел пред очите му. Оттогава дори при най-лекия трус си спомняше този ден, усещаше миризмата на тяхната горяща плът и чуваше писъците им.

— Трябва да усмирим онова куче рано или късно. Защо не сега?

— Защото трябва да чакаме, докато се въоръжим по-добре. Те — Сацума, Тоса и Чошу — имат някои модерни оръжия, оръдия и пушки. Не знаем колко. И няколко парахода.

— Продадоха им ги гай-джин против волята на шогуната!

— А те ги купиха поради някогашната ни слабост.

Лицето на Анджо почервеня.

— Не отговарям за това!

— Нито аз! — Пръстите на Йоши се вкопчиха в дръжката на ножа. — Но тези феодални владения са по-добре въоръжени от нас, каквато и да е причината. Съжалявам, ще трябва да почакаме, плодът на Сацума не е достатъчно изгнил за нас, за да рискуваме в една война, която не можем да спечелим сами. Ние сме изолирани, а Санджиро — не. — Гласът му стана по-рязък. — Съгласен съм обаче, че скоро ще се наложи да си разчистим сметките.

— Утре ще помоля Съвета да издаде заповедта.

— Надявам се, че другите ще ме послушат заради шогуната, теб и целия род Торанага!

— Ще видим утре — главата на Санджиро трябва да бъде набучена на кол и изложена за назидание на всички предатели.

— Съгласен съм, че Санджиро навярно е наредил убийството на Токайдо само за да ни създаде трудности — продължи Йоши. — Това ще подлуди гай-джин. Нашето единствено спасение е да отлагаме. Делегацията ни в Европа трябва да се върне всеки момент и тогава затрудненията ще свършат.

Преди девет месеца, през януари, шогунатът бе изпратил първата официална японска делегация с параход до Америка и Европа с тайната заповед да преразгледат споразуменията — роджу ги смяташе за „нелегитимни временни съглашения“ — с правителствата на Британия, Франция и Америка и да отменят или забавят всякакво отваряне на някое от пристанищата.

— Заповедите бяха ясни. Споразуменията трябва вече да са анулирани.

Анджо рече зловещо:

— Значи, ако няма война, споделяш, че е дошло време да изпратим Санджиро на оня свят.

По-младият бе твърде предпазлив, за да се съгласи открито, чудеше се какво крои или вече е намислил Анджо. Разхлаби мечовете си за удобство и се престори, че обмисля въпроса, новото назначение му бе по вкуса. „Още веднъж да съм в самия център на властта. О, да, Санджиро помогна да ме изберат, но заради някакви свои долни цели: да ме унищожи, като ме направи публично отговорен за проблемите, донесени от проклетите гай-джин. И по този начин ме превърна в пряка мишена на проклетите шиши — а и за да заграби нашите наследствени права, богатството и шогуната.