Читать «Гай-джин» онлайн - страница 111

— Елате напред и ми дайте документите си за самоличност — извика старшият самурай.

— Кой си ти, че да ги искаш?

— Виждаш нашите значки — рече ядосано мъжът, като стъпи върху дървените греди на моста. Останалите му хора се разпръснаха зад него. — Ние сме воини на Мото, девети полк, охрана на шогуна. Удостоверете самоличността си.

— Ние пък шпионираме вражеското укрепление. Нека минем.

— Приличате на крадци. Какво има в тази торба на гърба ти, а? Самоличността ви!

Рамото на Ори го щракаше. Той видя издайническото оцветяване на раната, но го скри от Хирага, както и болката. Главата го болеше, ала веднага разбра, че няма какво да загуби, освен да спечели възхитителна смърт.

— Соно-джой! — наведе се той внезапно и се хвърли към самурая на моста. Другите отстъпиха, за да им направят място, и Ори отби удара, атакува после отново, направи финт и този път ударът му бе точен. Мъжът падна мъртъв в краката му. Ори се спусна веднага към другия мъж, който отстъпи, тръгна към следващия, но и той също отстъпи. Кръгът от мъжете се стесняваше.

— Соно-джой! — извика Хирага и се втурна след Ори.

— Самоличността ви! — Призивът не направи особено впечатление на младия войн. — Аз съм Хиро Уатанабе и не желая да убия или да бъда убит от непознат войн.

— Аз съм шиши от Сацума — отвърна гордо Ори, като добави измислено име, както беше техният обичай. — Рияма Такагаки.

— А аз съм от Чошу, казвам се Шодан Мото! Соно-джой! — повтори Хирага и се хвърли към Уатанабе, войникът отстъпи без страх, както и останалите му колеги.

— Никога не съм чувал за никого от вас — процеди през зъби Уатанабе. — Вие не сте шиши, вие сте отрепки. — После се втурна, но бе париран. Хирага, майстор на меча, използва силата си и побърза да го извади от равновесие, накара го да отстъпи встрани и го съсече откъм незащитения хълбок, отново издърпа меча и в следващия миг съсече врата на мъжа, обезглави го, а щом онзи се олюля към земята, го довърши, заемайки идеална позиция за атака.

Настъпи дълбока тишина.

— При кого си учил? — попита някой.

— Токо Фуджита беше един от моите сенсей — отвърна Хирага, всяка част от тялото му бе готова за следващо убийство.

— Ийе! — Токо Фуджита беше един от уважаваните майстори на меча на Мито; бе загинал при земния трус в Йедо през ’55-а заедно с още стотици хиляди.

— Те са шиши, а хората на Мито не убиват шиши! Соно-джой! — Мъжът се отмести, не беше сигурен за останалите, мечът му беше готов.

Те го погледнаха, после се спогледаха. Отсрещният войн също се отмести. Между тях остана примамлива пътечка, но за всеки случай мечовете на всички бяха готови.

Хирага също бе готов; очакваше някакъв номер, ала Ори му кимна, забравил болката, победата или смъртта, да го последва. Той изчисти острието и го прибра в ножницата. Учтиво се поклони на двамата мъртви и прекрачи към тясната пътека — не поглеждаше нито вдясно, нито вляво, нито назад.