Читать «Преродена любов» онлайн - страница 7

Само че да си отиде по този начин нямаше да е решение за него. Защото който и да отговаряше за умиращите, щеше да знае, че за разлика от лесъра, той имаше изход.

Успокои съзнанието си и се дематериализира от свободното падане — в един миг гравитацията го беше сграбчила в смъртоносната си хватка, а в следващия той не беше нищо повече от невидим облак молекули, който можеше да насочи в каквато си посока желаеше.

В съседство убиецът достигна водата, но не с цопване, все едно се е гмурнал от ръба на басейн, нито пък с плясъка на плувец, скочил от трамплин. Кучият син приличаше на ракета, поразила целта си, и експлозията беше отбелязана от звучен грохот, като в същото време десетки литри вода от Хъдсън се разплискаха в хладния въздух.

Тор от своя страна избра да приеме форма върху солидна бетонена подпора до самото място на сблъсъка. Три. две. едно. Бинго.

Главата на лесъра изскочи над повърхността на мястото на падането, където водата още беше разпенена. Ръцете му не пляскаха в опит да се добере до кислород. Краката не подритваха. Не се чуваха стонове.

Но той не беше мъртъв — дори да ги прегазиш с кола, да ги млатиш, докато не строшиш собствения си юмрук, да им откъснеш ръцете и/или краката, изобщо какво и да предприемеш, те пак оставаха живи.

Копелетата бяха неизтребимите хлебарки на ада. И на Тор нямаше да му бъде спестено да не се намокри.

Съблече палтото си, сгъна го внимателно и го намести в чупката, където стърчащият стълб на подпората се свързваше с широката си основа. Да влезе във водата с тази дреха на гърба, си беше направо рецепта за удавяне; освен това трябваше да запази четирийсет и петкалибровия си пистолет и мобилния си телефон.

След няколко пружиниращи подскока, достатъчни да му осигурят инерция, той се гмурна с ръце над главата — дланите му бяха долепени една до друга, тялото му изпънато като стрела. За разлика от лесъра той проби повърхността грациозно и плавно, макар да скочи от поне четири метра и половина.

Студено. Наистина ужасно студено.

Все пак в северната част на щата Ню Йорк беше едва краят на април, което означаваше, че имаше поне още месец до настъпването температура, която условно можеше да се нарече мека.

Когато изплува от дълбините, пое дълбоко въздух и направи няколко мощни загребвания. Щом достигна убиеца, той го сграбчи здраво за якето и го затегли към брега.

Там щеше да приключи с тази история. Така че да може да тръгне да издирва следващия.

Когато Тор полетя от моста, пред очите на Джон Матю премина собственият му живот — все едно че той самият беше безумецът, напуснал твърдата земя под себе си, за да полети към нищото.

Намираше се на брега под изхода от моста и тъкмо довършваше преследвания от него убиец, но с крайчеца на окото си зърна как нещо пада в реката от голяма височина.