Читать «Вирикониум» онлайн - страница 168

Този Прецептор изпълняваше двойна функция: от една страна — беше техен наставник в религията на Уулимар, от друга — по-късно, когато щяха да бъдат съдени, щеше да им служи като адвокат. Той представляваше висока, кокалеста персона на име Хлу нам Пук. Беше възрастен, изключително религиозен и приказлив човек, общо взето доста добродушен. Беше типичен представител на расата си, с удължена, изпъкнала челюст, дълъг, месест нос, воднисти кафяви очи, кожата на лицето му бе бледа и подпухнала. Ходеше облечен в същите дълги до земята роби, изобилстващи с плисета, бастички, гънки, панделки и панделчици, които бяха забелязали върху дебелия чиновник, поднесъл „приветствията“ си на уулимарска земя на площада пред пирамидата.

Хлу нам Пук ги посещаваше три пъти на ден, всяка визита продължаваше около два часа, доколкото Убонидус и Амалрик можеха да преценят, тъй като бяха лишени от възможност да отчитат времето, а и килията им бе без прозорци, естествено. Той би трябвало да ги посвети в основните положения на доста усложнената религиозна доктрина на Уулимар, за това ги бе предупредил още в началото, но до момента не бе мръднал ни на йота от схематичното излагане на основните параметри на Единствено Истинската Безпрекословна Вяра, както винаги я наричаше. То се състоеше преди всичко в установяване естеството на собствената им религия. Прецепторът задаваше насочващи въпроси, а техните отговори почти винаги го хвърляха в изтощителни пристъпи на отвратено потреперване. Жителите на Уулимар смятаха религиите на другите народи за ужасяваща смес от създаващи главоболие, гадене и други вредни за здравето ефекти. За тях освен на Очевидната Свещена Истинска Вяра всичко останало бе перверзия.

През първите два или три дни неговите посещения се въртяха около списък невероятно еретични нарушения, наречени „Удивителните грешки на Куам Ган Чи“. Те представляваха толкова мощен източник на духовна зараза, че Хлу нам Пук не смееше да ги произнася на глас, а побутваше към тях пергамента, на който ги беше надраскал с треперещи пръсти, след това моментално започваше усилено да мие и търка ръцете си с обилни количества светена вода, за да не проникне случайно еретическата зараза в душата му чрез материалната проява на „Грешките“.

Разпитите относно мненията им за „Удивителните Грешки“ също преминаваха по особен, някой би казал, смешен начин. След като бе дал на своите послушници но неволя материал за мислене, той повдигаше костелив показалец и пропяваше: „Едноо?“ Ако те смятаха, че написаното под този номер е вярно, трябваше да потупат челата си, уникален жест, с който уулимарите казваха „да“, докосването на върха на носа с палец означаваше „не“.

Този Куам Ган Чи, доколкото можеха да разберат, бе някакъв супереретик, който се бе опитал да наложи своите отвратителни, абсурдни и демонични доктрини на правоверните. Това се бе случило само преди едно поколение. Хлу нам Пук не желаеше да разкаже как бе завършил живота си нещастникът, само се намръщваше мрачно, присвиваше и без това тънките си устни и кимваше енергично с глава. За тях оставаше да се досетят, че нещастникът вероятно бе изтърпял всички неописуеми ужаси на уулимарската инквизиция. Явно Прецепторът им бе прекалено благ човек, за да може да си позволи да опише с думи страшната съдба, сполетяла грешника.