Читать «Изборът» онлайн - страница 5

- Джерад, ти какво ще кажеш? Хубава ли съм? - опитах да го въвлека в разговора.

Всички погледи се обърнаха към най-младия член на семейството ни.

- Ъ-ъ! Момичетата са гнусни!

- Джерад, ако обичаш - мама въздъхна неодобрително, но не особено авторитетно. Трудно беше да му се ядоса човек. - Америка, и за миг не се съмнявай, че си прекрасно създание.

- Щом съм толкова прекрасна, защо никой не идва да ме покани на среща?

- О, идват, и още как, само че аз ги пропъждам. Момичетата ми са твърде очарователни, за да ги дам в семейство на Петици. Кена се уреди с Четворка, а съм сигурна, че ти ще стигнеш и по-високо. - Мама отпи глътка чай.

- Името му е Джеймс. Престани да го обозначаваш с цифра. И откога идват да ме търсят момчета? - Усетих как гласът ми придобива все по-писклива нотка. Нито едно момче не ме

беше пресрещнало на прага.

- От известно време - намеси се най-накрая татко. В тона му се долавяше лек нюанс на тъга, а погледът му бе закован в чаената чаша пред него. Мъчех се да отгатна кое по-точно го натъжава така. Прихождащите обожатели? Поредният ми скандал с мама? Отказът ми да се явя на конкурса? Разстоянието, което щеше да ни дели, ако склонях?

Двамата с татко бяхме близки. Вероятно защото, когато съм се появила на бял свят, мама вече е била леко по-изтощена и по тази причина татко е поел грижите за мен. Наследила съм избухливостта си от нея, но милостивият ми нрав безспорно е негов принос.

Очите му се отлепиха от масата за част от секундата, достатъчно, за да вникна в погледа му. Не искаше да ме моли за подобна услуга. Не искаше да си тръгна от къщи. Но в същото време нямаше как да отрече колко ползотворно щеше да е участието ми, било то дори за ден.

- Америка, разсъждавай трезво - настоя мама. - Сигурно сме единствените родители в страната, които увещават дъщеря си да се яви на конкурса. Помисли само какви врати ти отваря това! Нищо чудно един ден да си кралица!

- Мамо. Дори да имах амбиции да стана кралица, каквито въобще нямам, ще се съревновавам с още хиляди други момичета от нашия окръг. Хиляди. И дори по някаква безумна случайност да ме изтеглят, ще съм рамо до рамо с още трийсет и четири момичета, несъмнено далеч по-завършени съблазнителки от моя милост.

Джерад наостри уши.

- Какви са тези съблазнителки ?

- Не е твоя работа - крякнахме всички в един глас.

- Нелепо е да си въобразяваме, че при такова неравностойно положение имам шанс да спечеля - довърших мисълта си аз.

Майка ми скочи от стола си, избутвайки го назад, и се приведе над масата към мен.

- Все някой ще грабне короната, Америка. Имаш не по-малки шансове от останалите момичета. - Хвърли салфетката си и закрачи към вратата, същевременно нареждайки: -Джерад, като приключиш с вечерята, идваш да те изкъпя.

Брат ми простена.

Мей продължи да се храни мълчаливо. Джерад си поиска допълнително, но нямаше. Когато малките се нахраниха, станах да раздигам по масата, докато татко седеше на стола си и сърбаше чай. В косата му отново имаше боя - две-три пръски жълто, които му придаваха доста комичен вид. Той се изправи и поизтупа няколко трохи от ризата си.