Читать «Изборът» онлайн - страница 146

Максън излезе от трапезарията почти на бегом. Проследих го с поглед, докато не мина покрай Аспен, върху чието лице останаха очите ми. Излъчваше пълна обърканост... и знаех причината. Бях го уверила, че не обичам Максън, а той навярно беше направил прибързаното заключение, че и Максън не изпитва нищо към мен. Защо тогава не бързах да се прибера у дома? И защо Максън ме искаше наоколо?

Вратата още не се беше затворила зад принца, а Емика и Тюздей вече търчаха след него, несъмнено, за да търсят обяснение. Някои от момичетата се обливаха в сълзи, видимо съкрушени, а на нас, оставащите, се падаше задачата да ги утешаваме.

Настана пълен смут. Кротичката Тайни запляска буйно ръцете ми и изтърча от салона. Надявах се да не ме намрази заради случилото се.

До няколко минути всички се бяха разотишли, внезапно загубили апетита си. И на мен трагедията ми дойде в повече, затова се отправих към изхода. Докато подминавах Аспен, той ми прошепна „довечера“. Кимнах едва забележимо и продължих по пътя си.

Останалата част от сутринта протече повече от странно. Никога не бях имала приятели, чието отсъствие да ме натъжава. Всички заемани от участнички стаи на втория етаж бяха отворени, а дотогавашните им обитателки притичваха от врата на врата и си разменяха бележки с адреси. И поплакахме, и се посмяхме, а до следобеда дворецът се беше превърнал в едно много по-меланхолично място.

В отцепеното ми коридорче не беше останала нито една съседка и вече не се чуваха забързаните стъпки на прислугата, нито тряскането на врати. Аз четях книга на масата, докато трите ми помощнички чистеха прахта в стаята. Чудех се дали стените на замъка винаги всяваха такава самота. Пустотата засилваше носталгията ми по дома.

Внезапно на вратата се почука. Ан потърси с поглед разрешение да отвори, а аз й кимнах леко.

Когато Максън влезе в стаята, скочих на крака.

- Дами - поздрави той прислужничките ми. - Приятно ми е да ви видя отново.

Те се изкискаха и го почетоха с реверанси. Принцът кимна благодарствено и се обърна към мен. Чак сега осъзнавах колко ми бе липсвала компанията му. Чувствах дори лека замаяност.

- Простете, но бих искал да поговоря с лейди Америка насаме. Ще ни оставите ли за момент?

След поредната порция кискане и реверанси, Ан попита - с тон, от който бликаше осезаемо благоговение пред Негово Величество - дали би желал да му донесе нещо. Максън отказа учтиво и момичетата затвориха вратата. Той застана пред мен, поставил ръце в джобовете на панталона си. Помълчахме малко.

- Помислих си, че е дошло време да се сбогуваш с мен - подех разговора аз.

- Защо? - попита ме той с искрено недоумение.

- Защото се посдърпахме. Защото отношенията ни са доста шантави. Защото... -

Защото, въпреки че ти излизаш с още пет момичета, аз страдам от угризения, че ти изневерявам, помислих си.

Максън се приближи бавно, преценявайки следващите си думи. После взе ръцете ми в своите и ми обясни всичко.

- Първо ми позволи да ти се извиня. Нямах право да ти повишавам тон. - Говореше напълно откровено. - Проблемът е там, че някои от комисиите, начело с баща ми, постоянно ми оказват натиск в тази посока, а аз държа сам за себе си да взема решение. Не ми стана приятно, че се озовах в поредната ситуация, където мнението ми не струва и пукната пара.