Читать «Страхът на мъдреца (Част II)» онлайн - страница 12

Беше ми нужна само секунда, за да открия Дедан. Той седеше през две маси и водеше пиянски разговор с един фермер с посивяла коса.

Мартен вече се изправяше на крака. Тъй като не исках да привличам вниманието към случващото се, му изсъсках: „Махни го от тук“, и се насилих да седна отново на стола си.

Скърцах със зъби, докато Мартен бързо се провря между масите, потупа Дедан по рамото и посочи зад гърба си към мястото, където седях. Дедан промърмори нещо, което се радвам, че не чух, и неохотно се изправи.

Нарочно започнах да оглеждам помещението, вместо да следвам с очи Дедан. Темпи лесно се забелязваше в червените си наемнически червени дрехи. Беше обърнат с лице към огнището и наблюдаваше как цигуларят настройва инструмента си. На масата пред него имаше няколко празни чаши и той беше разхлабил кожените ремъци на ризата си. Гледаше цигуларя със странно напрежение.

Докато го наблюдавах, една сервитьорка му донесе поредната напитка. Той огледа тялото й многозначително от горе до долу. Тя му каза нещо и той целуна ръката й с такава лекота, сякаш беше някой придворен. Жената се изчерви и закачливо побутна рамото му. Едната му ръка спокойно се придвижи по извивката на талията й и остана там. Изглежда, че тя нямаше нищо против.

Дедан се приближи до масата ми и закри с тялото си Темпи точно когато цигуларят вдигна лъка си и засвири жига. Десетина човека се изправиха, нетърпеливи да започнат да танцуват.

— Какво? — попита ме Дедан, когато застана пред масата. — Да не би да ме извика, за да ми кажеш, че вече става късно? Че утрешният ден ще бъде уморителен и не е лошо да напъхам дребното си тяло в леглото? — Той се приведе над масата, за да ме погледне право в очите.

Усетих киселата миризма на дъха му. Беше от дрег — евтин, неприятен алкохол, който може да бъде използван за разпалване на огън.

— Как пък не, да не съм ти майка — засмях се презрително аз.

Всъщност мислех да кажа точно това и сега трябваше да побързам да измисля нещо друго, с което да отвлека вниманието му. Погледът ми попадна върху червенокосата жена, която ми бе сервирала вечерята, и аз се приведох напред на стола си.

— Чудех се дали можеш да ми кажеш нещо — започнах аз със заговорнически тон.

Намръщената му физиономия бе заменена от любопитство и аз сниших гласа си още малко.

— Бил си тук и преди, нали? — Той кимна и аз продължих: — Знаеш ли името на онова момиче? — Посочих с глава червенокосата.

Дедан хвърли уж потаен поглед през рамо, който със сигурност щеше да привлече вниманието на жената, ако тя не беше с гръб към нас.

— Русата, дето я опипва адемецът ли? — попита Дедан.

— Червенокосата.

Дедан сбърчи широкото си чело, присвил очи, за да фокусира далечния край на стаята.

— Лосин? — тихо попита той и се обърна към мен с все още присвити очи. — Малката Лоси?

Свих рамене и започнах да съжалявам за тактиката за отвличане на вниманието, която бях избрал.

Едрият мъж избухна в оглушителен смях и се отпусна с цялата си тежест върху пейката срещу мен.