Читать «Залезът на демокрацията» онлайн - страница 9

— Всъщност — заяви тя след като най-накрая приключи със закачането, — ми хрумна в последния момент. Не очаквам някой от хората тук да прояви интерес към подобно нещо.

— Така ли?

— Точно така.

— И защо?

Тя се извърна, стъпила върху табуретката. Беше малко над нивото на очите му. Докато я гледаше така отблизо лице в лице, усети как от нея се излъчва някаква прямота, която едновременно го интригуваше и безпокоеше.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Да, искам да знам.

— Всички, които се занимавате с пиар, си изкарвате хляба с лъжи — заяви тя. — За вас истината не означава нищо.

Първата му реакция бе да започне да се защитава, но успя да я потисне и да премълчи. Донякъде тя беше абсолютно права. Всъщност думите й изразяваха по най-прост начин истинската същност на предмета на дейност на компанията, облечен в красиви фрази.

Реши, че е настъпил моментът да промени темата на разговора.

— Аз съм Ноа — представи се той.

— Знам. Нали разпределям кореспонденцията ти — след това с безизразен тон започна да изброява следните подробности, като ги отброяваше на пръстите на ръката си. — Ноа Гарднър. Двайсет и първи етаж, ъгловият офис в северозападното крило. Вицепрезидент от миналия четвъртък. И синът на… големия шеф.

— Слава Богу! За момент си помислих, че ще последва нещо обидно.

— Баща ти е собственик на компанията, нали така?

— Мисля, че е собственик на голяма част от нея. Виж, трябва да ти призная нещо.

— И аз така си мислех.

— Все още не си ми казала как се казваш — продължи Ноа. — Опитвам се да прочета какво пише на баджа ти, но се притеснявам да не си помислиш, че гледам нещо друго.

— Ами, гледай. Аз не съм от срамежливите.

Погледът му се плъзна надолу и на два пъти се задържа за кратко. Зърна малка, изящно направена татуировка, която блузата й не прикриваше напълно. Виждаше се само краят на разперено крило на птица, а може да беше и ангел. Върху гладката светла кожа на врата й лежеше малко сребърно кръстче, закачено на красива верижка.

Баджът й беше закачен по-надолу на V-образното деколте на пуловера й, който я обгръщаше така, сякаш тази сутрин е бил изплетен с много любов специално за нея. От баджа й ставаше ясно, че е временно наета на работа. Усмихваше се на снимката, но усмивката й бе истинска, такава, че да те подтикне да направиш нещо достойно, само и само да я видиш отново.

— Моли Рос — каза той.

Тя лекичко побутна брадичката му с пръст:

— Всичко това е изключително забавно, господин Гарднър, но трябва да се върна на работното си място и да се заловя с кореспонденцията.

— Чакай малко. Ти ще ходиш ли на това събрание довечера?

— Разбира се.

— Чудесно. Аз също ще се опитам да дойда.

— Защо? — попита го тя и го погледна равнодушно.

— Ти как мислиш? Аз съм голям патриот.

— Наистина ли?

— Така е. Наистина съм патриот.

— Това ме подсеща за една история — започна Моли. — Ноа, Ной, се прибира вкъщи — Ной от Библията, нали се сещаш?

Той кимна:

— Ной се връща вкъщи, след като най-после е успял да прибере всички животни в ковчега и жена му го пита какво е правил през цялата седмица. И знаеш ли какво й отговаря той?