Читать «Залезът на демокрацията» онлайн - страница 5
Глен Бек
— Господин Чърчил, в съобщението, което сте ми оставили, казвате, че имате да ми съобщите нещо, за което не съм чувала досега.
— Знам за какво са били похарчени парите. Или поне част от тях.
За миг по линията се чу изпращяване.
— Продължете.
— Видях мястото или едно от местата, където те се подготвят. Планират нещо наистина голямо, разбираш ли? Успях да проникна вътре, започнах работа като чистач. Те си мислеха, че не правя нищо друго, освен да чистя, но нощем аз обикалях навсякъде. Видях с очите си какво възнамеряват да направят. Изграждат някаква структура — хвърли поглед към бележки те си, за да се увери, че не греши. — Не е сграда, а по-скоро някаква политическа, икономическа и социална структура. Много отдавна работят върху нея. От десетилетия. И когато настоящата система се разпадне, ще остане само тази, която те изграждат в момента.
— Бих искала да се срещна с вас, господин Чърчил — заяви жената. — Къде се намирате в момента?
— Не мога да ти кажа по телефона.
— Повторете моля. Не ви чувам добре.
Откакто беше пристигнал на това място, студеният сух пустинен вятър духаше непрекъснато, но в този момент мъжът забеляза, че бе станало съвсем тихо.
— Непрекъснато променят документите така, че след едно поколение никой вече няма да си спомня какво представляваше страната ни. Икономиката е изградена по такъв начин, че да се срине като кула от карти в момента, в който са готови да нанесат и най-лек удар върху основата й. Контролират медиите, които с готовност ще проведат пиар кампанията им, когато им наредят. А обикновените хора са толкова неподготвени, затънали в дългове и с промити мозъци, че веднага ще повярват на всеки, който заяви, че има решение за всички проблеми.
— Къде можем да се срещнем, господин Чърчил?
— Нямаме време за срещи, слушай сега какво ти казвам. Скоро ще инсценират нещо и така ще поставят началото. Изчезна ли са не само две цяло и три трилиона долара, но от арсенал на САЩ липсват и единайсет ядрени бойни глави, а аз видях къде се намират две от тях.
Ярката червена светлина, която се плъзна по стената на телефонната кабина, привлече вниманието му. Той се обърна точно както мъжът зад него очакваше и телефонната слушалка се изплъзна от ръката му.
Ели Чърчил имаше време да започне молитвата си, но не да я завърши. Обръщението му към Бога бе прекъснато от изстрел на пистолет със заглушител и последното нещо, което премина през ума му, бе куршум с калибър 3.57.
Първа част
„Властта е тази, която диктува и управлява;
материалът се поддава на въздействие.
Хората са като глина в ръцете на опитния лидер.“
