Читать «Залезът на демокрацията» онлайн - страница 166

Спомнете си, че според концепцията за Прозореца на Овертон само няколко сценария, намиращи се в този прозорец, могат сериозно да бъдат възприети от общественото мнение. За да се придвижи Прозорецът към крайната цел, трябва да се въведат радикални идеи, които в момента са извън зоната на общоприетото. Обикновено тези крайни идеи биват отхвърлени, но едновременно с това Прозорецът бавно се придвижва по посока към тях. По този начин се въвеждат идеи, които по-рано са се смятали за немислими, и в крайна сметка те започват сериозно да се обсъждат като решения на проблемите.

Ако приложим тази концепция към нашата история, ще стане ясно, че в началото създадохме напълно реалистичен сюжет и постепенно го доведохме до крайност. Това е една от интригуващите възможности, които този тип литература дава: когато разумът ви отхвърли неверието, той става готов в много по-голяма степен да възприеме по-широк кръг от решения на проблемите и събитията, които ни заобикалят.

Например, военните пилоти много често използват симулатори, за да се подготвят за истински военни действия. Тези симулатори карат пилота да действа при такова стечение на обстоятелствата, каквото в действителност никога не би могло да се случи като: отказ на двата двигателя, като едновременно с това самолетът е улучен от противника и в същото време трябва да се приземи върху самолетоносач при ураганна буря. Това, разбира се, е екстремна ситуация, но тя помага. Много пилоти, които са участвали в действителни ужасяващи мисии на фронта, казват, че ситуацията в никакъв случай не е била толкова сложна, колкото тази, на която симулаторът ги е подложил.

Тази книга е вашият симулатор. Малко вероятно е да се изправите пред предизвикателства като тези, с които се сблъскаха Ноа и Моли. Но след като сте изживели тяхната история в измислена ситуация, ще ви бъде по-лесно да проведете задълбочен разговор за това кои са в действителност силите, които движат света.

Както ви казах в самото начало, въпреки че използвах много драматични похвати, в тази история има много истина. Но фактите могат много лесно да бъдат манипулирани и поради това решихме да включим този послеслов. Искам да прецените сами за себе си кое е факт, кое е базирано върху факти, кое е възприето за истина, вероятно въз основата на изопачени факти, и кое е пълна измислица. Не се ограничавайте само до моите източници, намерете свои. Така ще определите къде се намира вашият личен Прозорец на Овертон, докато дебатът ни в каква Америка искаме да живеем продължава.

Запомнете, че този списък е само началото. Ако някой пасаж или изречение в тази книга са привлекли вниманието ви, но не са упоменати по-долу, отделете малко време и въведете ключовите думи в любимата ви търсачка. (Опитайте например, KFC ООН Охрана от Глава 17…) Ще се изненадате от това, което ще откриете.

В Пролога Ели Чърчил споменава пред майката на Моли (сетихте ли се с кого разговаря той?), че през лятото на 2001 година Доналд Ръмсфелд съобщава пред американското правителство, че няма данни къде са отишли 2.3 трилиона долара. Това в действителност се е случило. Дата е била 10 септември 2001 година. Ден по-късно въпросът за изчезналите пари (дори ако това са трилиони долари) вече не изглежда толкова важен.