Читать «Кралска кръв» онлайн - страница 5

— Боя се, че няма да съм в състояние да направя нужното, ако едновременно с това трябва да пазя и вас — каза той. — Вие сте моето семейство. Ако знам, че сте в безопасност и добре, вероятно бих могъл да жертвам едно или друго, каквото е необходимо.

— Значи очакваш цената да е висока?

— Да.

Кари въздъхна и на лицето ѝ се появи кривата усмивка, която я навестяваше в моменти на криза. „Запомни това — каза си той. — Запомни как устните ѝ се кривват надолу, а веждите — нагоре. Задръж спомена. Внимавай.“

— Мамка му — каза тя.

— Наистина съжалявам, но трябва да ви оставя.

— Имаш ли някого предвид? Който да поеме ролите?

Изменникът усещаше болката ѝ. Предаваше я, изоставяше всички тях, но Кари не би го обвинила за това, не би му потърсила сметка, никога. Искаше му се да вземе ръката ѝ в своите, но тя вече бе избрала тона на разговора и той нямаше право да го променя. Вече не.

— Има една трупа, която пътува по северния маршрут. Полдрин Лех и Себаст Берин. Преди три години имаха двама, които се конкурираха за този вид роли. Намери ги и може да откриеш актьор, който вече знае репликите. Полдрин е хаавиркин, но това може да добави щипка екзотика, ако го отведеш на юг.

— Ще поразпитам за тях — каза Кари. — Ти кога тръгваш?

— Тази вечер — каза той.

— Сам ли трябва да отидеш?

Изменникът се поколеба. За това още не беше решил. Задачата му беше неизпълнима. Колкото неизбежна, толкова и обречена. Саможертвата си беше негова, което я правеше някак по-лесна. Как да помоли някого да сподели пътя с него, да тръгне към собствената си гибел? И все пак, ако това беше прашинката, която да наклони везните в едната или другата посока, към успеха или провала, към спасението или гибелта на цял един свят…

— Може би не — отвърна той. — Има един, който би могъл да помогне. Но не е от трупата.

— И сигурно няма смисъл да питам каква е тази тайнствена задача, която те отнема от нас? — попита Кари. А после, в противоречие на собствените си думи: — Поне толкова ни дължиш.

Изменникът облиза устни, търсеше думи, които не беше изричал дори наум. И когато ги намери, се изкиска под нос.

— Може да ти прозвучи малко високопарно… — каза и почеса брадата си с пръст.

— Ами кажи и ще видим.

— Отивам да убия една богиня.

Ситрин бел Саркор

Глас и представител на Медеанската банка в Порте Олива

Ситрин бел Саркор, глас на Медеанската банка в Порте Олива, излезе от банковия офис с високо вдигната глава, ведро лице и гняв в гърдите. Наоколо Порте Олива посрещаше пролетта. Пъстрите флагчета и лъскавите стъклени мъниста от празненствата по случай Първото топене още се валяха по улици и площади, мърляви и кални. Сняг се криеше в сенките, където обедното слънце не достигаше. Дъхът на Ситрин се къдреше пред нея, сякаш в гърдите ѝ имаше пещ, изригваща светъл дим, студеният въздух щипеше лицето ѝ, но тя не усещаше зъбите му, стоплена от гнева.