Читать «Окованият нарцис» онлайн - страница 5

Всъщност, бях придружила Натаниел няколко пъти. Като негова Нимир Ра беше част от моята работа да прегледам бъдещите... пазители. Бях се приготвила клуба да е като един от най - вътрешните кръгова на ада и бях приятно шокирана. Имах повече проблеми със сексуални предложения в нормален бар в Събота вечер. Във клуба всички бяха много внимателни да не ти се налага или да не бъде видян като нахалник. Това беше малка страна, където ако си направиш репутация за неприятен ще се намериш в черния списък и никои няма да си играе с теб. Открих че хората там бяха мили и веднъж щом изясниш, че не си там, за да играеш, никой не те притеснява, освен туристите. Туристите бяха позьори, хора не наистина в сцената, които обичат посещават клубове. Не знаят правилата и не се притесняват да питат. Вероятно си мислят, че жена, която би дошла на такова място, ще направи всичко. С тях се оправях различно. Но трябваше да спра да ходя с Натаниел. Другите леопарди казаха, че излъчвам толкова доминиращи вибрации, че никой доминиращ не би закачил Натаниел, докато съм там. Въпреки че бяхме получили оферти за тройки от всякакъв вид. Чувствах се сякаш се нуждая от бутон който казва: ”Не, не искам да имам  секс с трима, с теб, все пак благодаря, че попита.”

Елизабет се предполагаше да бъде доминираща, но не прекалено много, за да извежда Натаниел и да се опитва да му избира. . . среща.

- Елизабет си тръгна - каза Грегъри.

- Без Натаниел? - направих го на въпрос.

^- Да.

- Е, това просто ми подпали бекона - казах.

- Какво? - попита той.

- Ядосана съм на Елизабет.

- Така е по - добре - каза той.

- Колко по - добре може да бъде, Грегъри? Всички ми казахте, че тези клубове са безопасни. Малко робство, малко шамари и гъдел. Всички ме убедихте да не държа Натаниел далеч от това. Вие казахте, че те имат начини за наставници на мястото, така че никой да не може да бъде нараняван. Това е, което ти, Чери и Зейн ми казахте. По дяволите, видях го и сама. Има наставници навсякъде, по - безопасно е от някои срещи, които съм имала, така че какво може да се е объркало?

- Ние не сме очаквали това - каза той.

- Просто дай края на историята, Грегъри, увъртането започна да досажда.

- Тишината бе по - дълга, отколкото трябваше да бъде, чуваше се само силната музика.

- Грегъри, все още ли си там.

- Грегъри е неразположен - каза мъжки глас.

- Кой е?

- Аз съм Марко, ако това ти помага, но аз се съмнявам в това. - Гласът му беше културен - Американец, но бе рязък.

- Нов ли си в града? - попитах.

- Нещо такова - каза той.

- Добре дошъл в града. Увери се, че ще посетиш Арката, има приятна гледка. Но какво твоето скорошно пристигане в Сейнт Луис е свързано с мен и моите?

- Не знаехме, че е твой домашен любимец първоначално. Той не беше този който преследвахме, но сега имаме него, ще го задържим.

- Не можеш да го задържиш - казах.

- Ела и го вземи от нас, ако можеш. - странното спокойствие в гласа му направи всичко по - сериозно. Нямаше гняв, нищо лично. Звучеше като работа и нямах ни най малка представа какво бе.