Читать «Таен вампир» онлайн - страница 66

-Ти, ъ, не можеш ли просто да я отведеш в къщата на родителите си?

-Колко пъти трябва да обяснявам? Не, не мога да я заведа при родителите си, защото те не знаят, че тя е вампир. В момента тя е незаконен вампир, изменник, което значи, че трябва да я крием, докато не оправя нещата-някак.

-Как... - Фил спря и разтърси глава. – Добре. Не тази вечер. Ще говорим за това по-късно.

-Не ‘ние’ няма. – отвърна грубо Джеймс. – Вече не си част от това. Засяга само мен и Попи. Всичко, което трябва да направиш е да се върнеш, да си живееш нормално живота и да си държиш устата затворена.

Фил отвори уста да каже нещо, после замлъкна. Взе ключовете от Джеймс. После погледна към Попи.

-Радвам се, че си жива. Обичам те – каза.

Попи знаеше, че той иска да я прегърне, но нещо ги държеше на разстояние един от друг. Имаше празнина в гърдите на Попи.

-Чао, Фил – отвърна тя, той се качи в колата и си тръгна.

Глава тринадесета

-Той не разбира – каза меко Попи, докато Джеймс отключваше вратата към апартамента му – Не е схванал, че и ти рискуваш живота си.

Апартаментът бе много гол и утилитарен. Високи тавани и просторни стаи, известяващи, че беше скъп, но нямаше много мебели. В хола имаше нисък, квадратен диван, бюро с компютър, и двойка ориентално-изглеждащи картини на стената. И книги. Кашони с книги, забутани в ъглите.

Попи се обърна за да погледне Джеймс директно.

-Джейми...аз разбирам.

Джеймс й се усмихна. Той изглеждаше сладък, мръсен и уморен. Но изражението му показа, че той прави всичко, което си заслужава.

 - Не обвинявай Фил – каза той, като направи жест на оправдаване

 – Всъщност осъзнава нещата много добре. Никога не съм показвал същността си пред човек, но смятам, че повечето ще се разпищят, ще избягат и никога няма да се върнат. Той поне се опитва да се справи.

Попи кимна и прекрати темата. Джеймс бе уморен, което значеше, че ще е по-добре да легнат да спят. Тя взе цилиндричния брезентов чувал, който Фил бе опаковал с дрехите й, и се запъти към банята. Не се преоблече веднага. Бе прекалено очарована от вида си в огледалото. Значи така изглежда вампирът Попи.

Тя беше по-красива, забеляза го с разсеяно удоволствие. Четирите лунички на носа й бяха изчезнали. Кожата й бе кремаво-прозрачна, като на реклама за крем за лице. Очите й бяха зелени като скъпоценни камъни. Косата й, тласкана от вятъра, се бе превърнала в буйни бронзови къдрици.

„Вече не приличам на нещо, което седи на лютиче.” помисли си тя. „Изглеждам дива, опасна и екзотична. Като модел. Като рок звезда. Като Джеймс.”

Наведе се да огледа зъбите си, бутайки кучешките си, за да ги накара да пораснат. После внезапно се отдръпна, изпищявайки. Очите й. Не беше забелязала. О, Боже, няма какво да се чуди, защо Фил се страхуваше. Когато го направи, когато зъбите й се удължиха, очите й станаха сребърно-зелени, свръхестествени. Като очите на котка-хищник. Изведнъж я обзе страх. Трябваше да се подпре на мивката, за да остане на краката си.

„-Не го искам, не го искам... О, преодолей го момиче. Стига си хленчила. Как очакваше да изглеждаш, като Шърли Темпъл? Ти си хищник сега. Очите ти стават сребърни, кръвта има вкус на черешов конфитюр. Това бе всичко към него, а другия избор бе да почиваш в мир. Така, че се примири.”