Читать «Белова» онлайн - страница 35

— Затова е неразбираемо. Какво поръча?

— Борш. Тук има много хубав борш. Свинско с ябълки. Салата от херинга. За пиене — „Зубровка“*.

 [* „Зубровка“ — вид полска водка. — Бел.прев.]

 — Страхотно! Отдавна исках да пробвам истинска полска кухня — казах аз. И явно отново недооцених Марта — тя иронично присви очи. — Искаш нещо народно? Автентично? Добре. Сега ще ти поръчам за първо чернина*, за второ — фляки**.

 [* Чернина — вид полска супа от гъши дреболии. — Бел.прев.]

[** Фляки — полско ястие, телешко шкембе с майорана. — Бел.прев.]

— Стоп! — вдигнах ръце аз.

— Аз съм умно момче, усещам клопката отдалеч. Боршът е нещо прекрасно! Готов съм да призная, че и него са измислили в Полша.

— В Полша — рече твърдо Марта. Сервитьорът донесе шишенце с прозрачна течност, в която плаваше тънка тревичка. — Това не е вашата… зубровка — каза Марта с презрение.

— Тази е истинска. С тревичка! Което си е вярно, вярно си е, така че не взех да споря. Още повече със спасителката си. Навярно тя се познаваше с някакви много противни руснаци, иначе откъде тази непрекъсната ирония и това противопоставяне? Зубровката наистина беше вкусна — изпихме мълчаливо по чашка. И боршът беше великолепен.

— Сутринта в Харков закусвах борш — казах аз, опитвайки се да завържа непринуден разговор. — А сега в Полша го вечерям. Днес ми е ден на борша.

— В Украйна изобщо не умеят да правят борш — изсумтя Марта.

— Възприели са го от нас, но така или иначе нашият борш е по-хубав. Въпреки че Украйна и Русия отдавна вече не бяха една и съща страна, почувствах лека обида и си покривих душата:

— Не знам, не знам. На мен украинският ми хареса повече!

— В теб се обаждат руските колониални комплекси — каза Марта уверено.

— Всички непредубедени хора знаят, че в Полша боршът е по-хубав. Ти опитай сельодката! Вкусна ли е?

 — Вкусна е — казах, дъвчейки познатата от детството ми сельодка.

— Тук ги ловят. — Марта махна с ръка към тъмнината, сякаш покрай прозореца плуваше риболовен кораб.

— Елблонг на морето ли е?

— На Балтийско море. Ти не знаеше ли?

— А ти знаеш ли къде е Урюпинск? — отговорих аз.

 — Знам. Град във Волгоградска област… — А без способностите на функционал? Най-накрая у Марта се свърши запасът национална гордост и се пробуди любопитството. — Ти всичко ли забрави? Изгуби всичките си способности? Кимнах.

— А тогава как успя да убиеш акушерката?

— Ами така… — отвърнах неясно.

— Не ми се говори за това…

— Странен си. — Марта запали цигара, подаде пакета и на мен.

— Никога не съм срещала такива…

— А ти много функционали ли познаваш? Тя помълча, дърпайки от цигарата, и рече неохотно:

— При нас тук… живеем трима. Аз, Дзешук и Кажимеж. Дзешук е готвач. Не тук, има ресторант в покрайнините. Кажимеж е шивач. Още двама могат да идват дотук от чифлиците. Квиташ е месар. Кшищоф е полицай. Земя-16 е необитаема, може да се каже, че Янус също, във всеки случай там няма функционали. В Антик живее Саул. Той е функционал-стъклодухач. Роб. Добър е…

— Секундното забавяне ми подсказа, че със Саул я свързва нещо повече от обикновено познанство.